Трябва ли световната пандeмия да ни промени

До март 2020, светът, който познавахме, все още беше същият. Никой не подозираше какво ще се случи, обаче, и как всичко ще се преобрази за части от секундата. Мигнахме и вече нямахме света, който познавахме. Намираме се в позиция, да не можем да прегръщаме близките си и да не можем да се радваме на пътуване, без страх от зараза.

Всекидневно ни залива негативната новина за нови и нови случаи, за още мерки, които превръщат обществото ни в нещо, което не познаваме. Хора губят близки, губят работата си, губят ума си... В тези времена, човек се нуждае от отдушник – спорт, йога, танци, книги.. Затваряйки и тези дейности, обаче, ни остава да импровизираме вкъщи. Не всеки, обаче, има силната мотивация да се грижи за себе си, без чужда помощ. И тук идва моментът да се научим. Бихме могли да приемем тази пандемия като рестарт на човечеството. Рестарт, който със сигурност носи изключителни последици за човечеството, но може и да ни накара да погледнем различно на живота. Разбира се, в случаите, в които сме изгубили близък в битката с болестта или сме изгубили работата си, е почти невъзможно да открием нещо „положително“, което да ни е като за урок .

Всеки обаче преди COVID е преживявал загуби и в по-големи размери от тези. Всеки от нас се е сблъсквал със смъртта, и сме били безсилни. Всеки от нас е губил работата си поне веднъж в живота си и се е оказвал в позиция на безизходица. Да приемем, че цикълът се е завъртял и отново сме в същата позиция. Това причина ли е да спрем да се борим? Причина ли е да намразим света? И кого мразим? Създателят на COVID? Добре, само че на него не му пука и си живее живота спокойно и подозирам, доста щастливо. Мразим природата, ако идва от нея, че е пуснала този вирус? Добре, но и ние не се отнасяме добре с нея.. Да кажем, че от гледна точка на природата си го заслужаваме. И така... кого остава да мразим? Започваме да мразим държавата.. И това добре, но това не е ли положението в цял свят? Значи мразим целия свят. Чудесно, но на света не му пука.. Пука му само на мразещия и това потиска единствено и само него и близките му. Рефлектира върху него.

Когато сме в състояние на отчаяние сме способни на много негативни мисли и действия. Но това решава ли проблема? Става ли по-добре? Не мисля.. Когато човек е в състояние на отчаяние единственото, което може да стори, е да не пада по-долу, а максимално и с всички ресурси и сили да се опитва да излезе от това положение. По един или друг начин, светлината винаги идва. По един или друг начин, след бурята, слънцето все пак изгрява независимо, колко щети и жертви е взела бурята. Слънцето е там, то грее еднакво за всички и дава еднакъв достъп на всеки от нас до неговата светлина. Друг е въпросът как ние приемаме ситуациите. С гняв, отрицание – не постигаме абсолютно нищо освен саморазрушение. Ставаме безполезни. Ставаме неспособни да променим каквото и да било. Единственото, което не можем да предотвратим, е смъртта. Но когато един си отиде, животът колкото и да не искаме, продължава да тече в посоката, в която си тече. Всеки от нас е една малка частичка от нещо огромно.

Когато сме в състояние, в което сме безсилни да въздействаме на външните фактори, можем поне да въздействаме на себе си и нашите мисли и действия. Много е трудно да намериш смисъл в един ужасен свят, в какъвто се превърна и нашият. Но нека да дадем малко назад в историята. Не е ли имало войни по-страшни от всичко, което сме виждали? Не е ли имало пандемии? Не е ли имало крах на световната борса, в който стотици хиляди са останали на улицата и гладни? Но животът продължил ли е? Стигнал ли е до върховете, които имахме ние преди Ковид? Оо, да. И сега отново ще е така. Колелото се завърта, тъмните мигове, ще станат пак светли. След време ще има поредната пандемия или война.. Това не са неща, на които можем да влияем. Знаете ли един доста интересен факт – Коко Шанел, да жената покорила модния свят по време, по което жените е трябвало да стоят и да мълчат – прави най-големия си пробив по време на Първата Световна война. Защо? Защото е била хитра, защото е знаела от какво имат нужда хората и защото винаги е твърдяла, че по време на война хората нямат нужда от още грозота и негативизъм. Напротив, имат нужда от нещо, което да повдигне духа им. Да ги накара за малко да избягат от грозното ежедневие. Да не би тогава да не са измирали хора? Да не би тогава да не е имало финансови загуби? Имало е... и ще продължава да има. Но това означава ли да пропаднем още по-надолу в бездната? Означава ли да спрем да се борим за себе си, за държавата си, за природата си, за семействата си? Не.. Напротив. Означава да приемем това като рестарт, и с всички сили да се опитаме да пробием през мрака, защото светлината е там. Тя не е сменяла позицията си, ние сменихме своята.