Традициите в България за посрещане на Нова година
Българския дух и традиции се запазват във времето и продължават да се предават в поколенията. Тези обичаи, освен че успяват да ни върнат отново в детството, но и ни карат да почувстваме българската магия, която неминуемо всеки един българин носи от своето раждане в душата си!
Все още голяма част от съвременните хора продължават да спазват вековните български традиции, свързани с изпращането на старата година, като посрещането на Новата се случва в последния ден от годината на 31 декември и е обвързан с традиционни фамилни събирания, както и площадни тържества, в които преобладаващите танци са предимно народни.
В Новогодишната вечеря по стар обичай, трябва да присъстват възможно най-много ястия, като това изобилие е пряк символ на трапезата, която ни очаква и през цялата Нова година. Храната поставена на трапезата носи своя собствена символика и именно тя определя, колко ползотворна и благодатна ще бъде Новата година.
Обикновено трапезата за посрещане на Новата година трябва да бъде пищна и богата, като на масата задължително, трябва да присъства месо, вино, ядки, плодове, новогодишна баница с късмети и новогодишна погача с паричка, за да се разбере кой член от семейството ще носи парите, както и кой какъв късмет ще има през цялата година.
Традиции и обичаи
На 1 януари традицията повелява, да не се дават пари назаем, защото по този начин, ще тръгне и Новата година и ако го направим най-вероятно през следващата година, ще имаме постоянни финансови затруднения!
Домът ни трябва да бъде чист, когато посрещаме Новата година и изпращаме старата! Ако изпратим старата година в неподреден дом, ние ще бъдем разхвърляни в своите мисли и дела и през Новата година!
Още едно поверие гласи, че в денят, в който посрещаме Новата година трябва да сме облечени с най-хубавите си нови дрехи, така годината за нас, ще бъде плодотворна и изобилна.
Друга традиция е обхваща и сурвакарите. Тази традиция е свързана с обхождане на даден квартал или махала и се извършва от деца между 4-12 години. За този обичай децата изработват ръчно своите сурвачки, които са предимно от дрянови клонки, окичени с пуканки, памук и сушени плодове. Традицията повелява децата да сурвакат по възрастните, като сурвакането протича, чрез няколко потупвания по гърба на този, който сурвакат. След като са изпълнили, този обичай в замяна на тяхното сурвакане, което е за здраве и берекет, домакините подаряват на децата плодове, сладки или парички. Сурвакането се извършва в първия ден от Новата година на 1 януари!
Обичаите са свързани и с дряновите клонки, на които всяка пъпка, носи някакъв късмет на своя притежател!
От край време българите посрещат първият ден от Новата година под звуците на Дунавското хоро. И независимо в коя точка по света се намира всеки един българин, той задължително става съпричастен с останалите българи под звуците на Дунавското хоро, защото то успява да обедини всички хора, които в себе си носят българщината и не са забравили от къде са тръгнали и коя е тяхната родина.
Това хоро през годините е успяло да се превърне в българска традиция и да обединява хората пред площадите, в селата, в градовете, дори и тези, които се намират извън границите на родината си. То не само, че успява да повдигне българския дух, но насочва вниманието ни към всичко онова, което ни е скъпо, а именно нашата земя и нашите братя българи!
В миналото българите са извършвали различни видове обичаи свързани и с животните. Тези обичаи са били с цел плодовитост, здраве и изобилие!
Българските традиции никога няма да угаснат и все повече млади хора продължават стриктно да спазват поверията и обичаите, които успяват да ги доближат до техните прадеди и да усетят все по-силно българското, вечното и родното!
Весели празници!
