Токсична позитивност

Предполагам не ти е никак приятно, когато се налага да общуваш с извънредно черноглед човек. Всичко му е криво, само не и самият той. В твоето съзнание има двама адвокати, всеки заел своята си страна от ляво и от дясно. Единият те съветва "Животът е прекрасен!", а другият те убеждава "Животът е гаден!" и това е повече от нормално, защото нищо на този свят не е строго черно или решено в бяло. 

В главата на върлият песимист, обаче, има само един единствен адвокат, който по цял ден пледира, че животът е мега скапан и нищо хубаво не може да го очаква. Същински цербер.

А-ха, а-ха и ей сега ще стане нещо лошо! Трябва да бъде нащрек! И да не се радва твърде много, че току виж който много се смее, същият после ще реве! 

Негативният по природа човек не може да бъде реалист, защото тази му черта да бъде на контра с всичко ставащо наоколо, му пречи.

Той не може да разгледа ситуацията реално и обективно, той я приема едностранно - ще се случи нещо лошо, точка!

Лично мен това ме изхабява и изморява. Колкото е възможно искам срещите ми с тези хуманоиди да са сведени до минимум. Нямам енергия за такива.

От това, което ти казах, трябва да си разбрал, че говорим за крайност. Крайност е да живеем с нагласата, че всичко в живота е с черен цвят и вкус. 

Крайност е да живеем на тръни, че всеки момент кофа с помия ще се излее върху нас.

Крайност е да бъдем с настройката, че всеки непременно ни мрази или цели да ни навреди. 

И понеже не съм фен на нито една крайност, се разграничавам и от тази, на която токсичната позитивност иска на всяка цена да ме научи, да ми я вмени и да ми я набие в канчето, че само тя е правилната, а всичко останало, което изпитвам, е грешно. 

Тук е моментът да направим разграничението, че токсичната позитивност не е релевантна на позитивно мислене. Да си позитивен и светъл безспорно е нещо приятно. Действа тонизиращо, ободряващо и подхранва самочувствието ни, когато е в правилни количества. Дозата прави отровата, така ли беше? 

Точно за тази отрова става дума днес. 

Токсичната позитивност изглежда по следния начин:

• Щастието е избор!
• Просто мисли позитивно!
• Не бъди тъжна!
• Не го мисли!
• Бъди положителна!
• Усмихни се!
• Усмихвай се по-широко!
• Сигурно е за добро, че ви изгоря къщата все пак!
• Винаги можеше да бъде и по-лошо, като например да ти ампутират и другият крак! 
• Поискай да си щастлива, явно не го искаш достатъчно силно! 
• Случва ти се все нещо гадно, защото сама си виновна, предизвиквай положителни емоции по правилен начин! 
• И не забравяй да се усмихваш и радваш! 

Токсичната позитивност е вредна, защото учи хората, че чувствата, които в момента изпитват са грешни. Има само едно правилно чувство според нея и то е чувството на щастие, ерго, на вечно ухилен палячо неспособен да реагира адекватно на житейските несгоди.

Няма правилно и грешно. Това са ти емоциите. Сега. Утре ще са други. Такъв е кръговратът. 

Вредна е, защото кара хората да изпитват вина. Този човек е щастлив и се справя супер добре, пък ти - кръгла нула. 

Не си кална локва, просто признаваш дадено чувство и го допускаш, а щастливият идиот се крие зад фасадата на социално приемливи изрази, които звучат победоносно.

Не разглеждай негативните си емоции като нещо животозастрашаващо. Това са човешки автентични чувства - да сме весели, ведри, жизнерадостни, добри, сърдити, потиснати, разочаровани, тъжни, гневни, уплашени, обидени, плахи, щастливи, приповдигнати - цикъл му се вика и е хубаво, че изпитваме цялата тази палитра от емоции. 

Можеш ли да кажеш на някого, чиято майка е починала - "Усмихни се! Мисли позитивно!".

Не е въпрос и за това няма да сложа въпросителна.

Изключително много се радвам, че си изследвам състоянията, анализирам ги, приемам ги, не ги отблъсквам така че да не мога никога да се справя с тях. Не ги бутилирам. Не се правя, че не съществуват.

Не излизам да се радвам на слънцето, когато не ми се излиза. 

Може да искам да се наслаждавам на спокойствието и сините си чаршафи. 

Позволявам на себе си да правя каквото и когато искам, защото не се крия зад токсична позитивност, която ми налага, че само нейното изпитване е правилното.

Истерично е и е като опит за бягство от реалността, а реалността уви, не е само една и не е илюзорна.

Естествен етап е да се ядосваш, ако нещо не се получава. Естествен етап и е повече от нормално да си тъжен, когато си загубил свой близък. Приемем ли болката, започваме да я изживяваме, а изживявайки я влизаме в следващ етап, който е на съвземане. 

Интересно защо във времена на такова благоденствие и всеобща радост има все повече хора, които страдат, депресирани са в една или друга степен и отключват какви ли не психически разстройства? 

Дали причината не се състои в това, че масово се крием зад маската колко сме силни и справящи се? Колко сме можещи? Дали причината не се крие зад добре познатата ни мантра "всичко е наред"?

Положителната настройка, включваща оптимизъм, дълбоко самоуважение, открита натура, весел нрав и способност за справяне със стреса, е може би най-добрата основа за дълготрайно добро здраве, казва Хелън Хейс. Съгласявам се с нейния цитат и искам да обърнеш внимание на следното - тя добавя вътре и способността за справяне със стреса, а не го изключва като нещо несъществуващо и плод на въображение. Можем да се справим със стреса, ако не отричаме, че го има. Ще се излекуваме от страданието само след като напълно го изживеем, а не игнорирайки неговото съществуване както налага токсичната позитивност.