Ти, мой пристан

Искам да бъда първата снежинка. Тази, която е очаквана от всички. Която носи със себе си радост и малко ледено сърчице, увито в кристална пелена.

Искам като идвам, ти да ме чакаш отвън. С поглед вперен във сивото небе. Да видя в очите ти искри. Твоят огън ще ме изгори и аз ще се разтопя върху челото ти...

Но не, недей да мислиш, че съм изгубена. Аз се плъзгам по топлата ти шия и се сгушвам в мекия ти шал. Мирис на канела и кафе. Ти си моят уют, дом, пукащи дърва в камина и огромна мека възглавница. Ти си мое спокойствие и утеха. Пристан закътан, който толкова дълго търсех.

Ти си семейство, любов, вълшебство... Виж, топлината ти ме разтопи и аз нямам сили да замръзна отново.

Скитах толкова дълго, докато те открия. Отдолу небето е красиво, обсипано със звезди, но отгоре се стаяват бури и мълнии. Едвам се опазих. Но вече съм тук с теб.

Моля те, пази ме от света. Толкова съм крехка и нежна. Лесно мога да се счупя. Няма да ти е лесно да ме запазиш.

Понякога ще ме усещаш като леко изтръпване и пробождане, но не ми се сърди! Та аз съм лед и едва контролирам себе си. Мечтите ми, като пеперуди, летят постоянно около теб.

Толкова съм щастлива. Заведи ме вкъщи...