Свободата тренира волята на детето

"Целта на обучението на детето е да го направи способно, да се развива без помощта на учителя" – мисъл на Елбърт Хъбард (американски писател, бизнесмен, издател, художник и философ).

Италианският педагог Мария Монтесори прилага своя метод за възпитание на децата, основавайки се именно на тази мисъл. Появата на стремеж към развитие, получаване на опит и осъзнаване на самите себе си при малките деца е очевидно. Може би е по-добре възрастният да не върви срещу природата, а напротив - да я следва, помагайки на детето да усъвършенства само себе си.

В понятието дисциплина, Монтесори влага самообладанието като вътрешно умение да се намери баланса между това, което е добро за теб и това, което е добро за другите, тоест - способността да се самоконтролираш. Такава активност, която се контролира и регулира от самото дете и предполага действия, които то да определя само, а не които му налага педагогът.

Монтесори разглежда свободата като защита правата на детето на индивидуалност, за приемане на самостоятелно решение. Всяко дете се възприема като личност, имащо право на собствено мнение. Освен това, свободата е необходима за оформянето на съзнателно послушание, което се избира доброволно, а не се налага. Което води до следния извод - свободата тренира волята на детето.

Силната воля и самоконтролът дават възможност да се говори за свободата, като високо чувство на отговорност към себе си, другите и групата като цяло. Всяко човешко същество притежава в себе си естествената нужда да се развива и самоусъвършенства. Монтесори изгражда цялостна научно-базирана образователна система, отговаряща на тази нужда.

Основава се на убеждението, че в рамките на човешкото същество има огромен неизползван потенциал, който при подходяща среда и различен образователен подход от страна на учителя, може да се изрази напълно. Така подпомага личността да развие максимално потенциала си. Децата, на които е била дадена правилна подкрепа по време на тези формиращи години, израстват като самостоятелни, мотивирани и любопитни за знания личности, които могат да мислят критично и креативно.

На децата се дава свобода да се развиват в съответствие с тяхното собствено уникално темпо и в резултат са в състояние да достигнат всеки етап на развитие както и когато са готови. Активно участващи в собственото си развитие, те израстват уверени, социално будни, съпричастни възрастни, които биват допринасящи членове на обществото.

Монтесори съветва не да се учи детето, а да се съхранява неговата природната мотивация за усвояване на заобикалящият го свят, говорейки за това, че най-големият успех на педагога се състои в умението му да разбуди паметта на душата и да помогне за припомнянето на знанията и задачите, които детето вече е донесло със себе си при раждането, както и да поддържа неговия стремеж да бъде самостоятелен и отговорен ученик до края на живота си.

Тя се замисля върху това как може да се опознае детето, ако то автоматично изпълнява само нещата, които предписва преподавателят. В такива условия децата нямат възможност да се изявят и затова е невъзможно да се опознае истинската природа на успешното им обучение. Монтесори вярва във вътрешната мъдрост на детето, че то е особено същество, способно да обогати възрастния, да го направи по-добър, възрастният да се поучи от него.