Странно стечение на обстоятелства или напомняне за щастие

Всеки ден се събуждам с мисълта, че каквото и да се случва, щастието е най-важното нещо, което трябва да потърся, да намеря и запазя. От много време усилията ми в тази посока ме водят през книги за самоусъвършенстване, тренинги, случайни или целенасочени срещи с хора, които търсят пътя към най-доброто си АЗ и личния успех.

За някои от заобикалящите ме персони стремежът ми да бъда щастлива и да постигам най-доброто е странна прищявка. За тях средната линия е закон и те вървят по нея със сведена глава и примирено казват "Пътят на всеки човек е умереният път. Не трябва да се лети нависоко, защото след това като паднеш доста боли" или "По-добре да имам малко, отколкото да нямам нищо и да се притеснявам, че трябва да направя усилия, за да постигна нещо добро, ама наистина добро".

Може би в изказването на умерените хора има някаква логика. Да паднеш докато летиш с главоломна скорост към мечтите си наистина боли. Боли много и то не само във физически план. Боли душата, боли прекършеният прешлен на щастието и надеждата. Боли и гордостта, защото както и да въртим нещата ние сме горди същества. Но, какво от това?

Вие бихте ли могли да живеете без мечти? А без опитите да ги постигнете?

Ако можете, ОК. Имате пълното право да застанете на средната линия и да прекарате един унифициран живот. Никой няма право да ви съди за този избор или да ви упреква. Сами сте преценили, че това е начинът за вас. Смятате, че този план на картината живот ви устройва и седите и го рисувате с действията си всеки ден монотонно, постоянно, а най-вече сигурно.

Рисуването с отмерен такт и познатите цветове много успокоява. Но в него, също както и при експанзивното, нанасяне на ярки и различни нюанси няма гаранция, че четката няма да се изплъзне от ръцете ви. По-лесно е след това да я вземете и да продължите отново да работите, върху последния недовършен детайл и да се справите със задачите, но къде отива емоцията?

Не мога да преброя колко пъти в този живот са ми казвали, че съм много емоционална и това може да ми попречи. Да, понякога има и такъв момент. Но аз не мога да си представя да рисувам собствения си живот без трепет, без емоция, без любов, без мечти и стремежи. Сигурно и затова, каквото и да правя, влагам по много от всичко и се радвам като малко дете на хубавия краен резултат. Понякога вземам и ирационални решения, няма как, но не се притеснявам, защото там, на върха на планината на мечтите ми ме чака великата цел да бъда най-доброто си Аз.

Знам, знам, звучи много идеалистично и оптимистично да говоря за най-добрия си Аз, когато в много случаи ме провокират да вадя най-лошото от себе си, за да успея да оцелея. Но все пак в мен има един неспирен стремеж, който кара светът да се променя и Вселената да направи път на моите силни желания. В тези моменти, каквото и да се случва, крайният резултат е усмивка и щастие.

Не мога да устоя на изкушението да споделя пример от вчерашния ми ден. През него имах уговорка за интервю, което чаках близо две седмици. Трепетите си ги биваше, а събитията са като луд роман в стил Бегбеде или по-скоро Бегайбе.

Тръгнах за интервю с хиляди мисли, очаквания, надежди и старателно изтупване на външния ми вид. Надявах се, че ако предвидя повечко време за придвижване към крайната точка ще си спестя стресът от надбягване с часовника и всички видове транспорти, но...

Направи си план и виж как хубаво може да се изненадаш. Ей това ми се случи.
Докато вървя по маршрута от точка А до точка Б и мистър Изненадващо успешен станаха толкова неща, че спокойно могат да запълнят сценарий за 2 серии на филм. Радвах се на среща с приятен стар познат, който не съм виждала от години.

След това старателно изтупаната ми цветна и мечтателна персона се озова в калта на един неприветлив подлез и срещна майката земя с цялата и сила и устойчива непоклатимост.

Ммм да, така се случва понякога, когато едно тяло се движи по инерция по стъпала, а мисълта и вниманието му катерят върховете към големите мечти на светлинна скорост :)

Светли дрехи, ръце и чанта покрити с кал, добре фасонирана муцуна и много конфузно положение. Изгледът ми определено бе трагикомично постижение на гравитацията, в неподходящ момент и място. Именно той провокира приближаващата към мен жена да ми зададе същественият въпрос "Добре ли сте?"

Колко добре може да е човек, който отива на важно интервю след 20-тина минути, а неочаквано се е маскирал като герой от боен комикс? Това беше риторичният въпрос, който за момент ми идваше да ѝ върна. Следващата картина в главата ми обаче направо ме накара да избухна в луд смях. За момент си представих как аз пристигам в целия си кален разкош и пазейки самообладание невъзмутимо си минавам интервюто пред смутения поглед на мистър Изискан и успял.

В такива моменти не знам кое е по-доброто - да се стреснеш или просто да преминеш напред, все едно нищо не е било, но определено хуморът свърши работа. Жената, която ме видя откликна на молбата ми да извади от джоба ми салфетки, с които позамазах положението. И така, въпреки кратката стопировка на обстоятелствата продължих към мисия интервю.

Трезвата част от мен бързо намери разрешение на изненадващия проблем, чрез "изпиране" с мокри кърпи, буквално на входа на магазин за хранителни стоки. Под учудения поглед на продавачките там, под калната повърхност, пак блесна нейно величество мечтателката. Вярно, с леко поочукано коляно и по-мокра, отколкото предполага слънцето в утрото, но какво пък. На чист и спретнат човек и миришещ на всякакви сапунени красоти, всички се радват, а на усмихнат и незлоблив още повече.

Доволна от резултата е слабо определение за това, което чувствах, след като се измъкнах от непредвидените обстоятелства и въпреки всичко намерих крайната си цел. Дори имах цели 10 минути време за настройка и проучване на територии. Оле за мен!

Точно в мига, в който почти бях стигнала крайната си точка си дадох сметка, че в мен притеснението, страхът и нервите се ометоха с яко дим, за да дадат място на щастието и спокойствието. Щастлива бях, че срещнах случайно приятен човек от миналото си, който ме накара да се почувствам добре. Отново щастлива, че абсолютно непозната жена реагира и ми помогна, за да не стане омазаното положение още по-маскирано.И ако вървим и градираме щастието, стигаме до хубавия момент, че изглеждах отново така, както исках и тръгнах от нас.

В случай, че сте решили, че комичните, смешни и леко странни ситуации в един ден могат да се изчерпат само с няколко случки от типа на горните и размишленията над тях, на една мечтателна и търсеща душа, грешите. Моите забавления продължиха в същия дух през целия ден.

На великото интервю, точно на вратата на фирмата, докато правя последен преглед от лист на имена и фамилии, ме изненада в гръб мистър Сериозен и можещ всичко. Той небрежно подхвърли, че сигурно цялата предварителна подготовка и суетня е за него и влетя към подчинените си. За секунди, главното движещо лице размаха пръст и заяви каквото там обичайно прави, за да демонстрира и доналожи своят авторитет. Остави ме в чуденка, леко смутена и изловена в несигурност, да осмислям какво и как да правя.

Интервюто - моето съществено събитие мина странно, но надявам се успешно. Поне аз след 15 минути бърборене на всякакви теми установих, че съм на правилния път и си тръгнах удовлетворена. Какво ще стане се отказвам да гадая. Знам, че положих усилия и ще се случи най-доброто за мен, тъй като аз няма да спра нито за миг да вървя към мечтите си.

По обратния път към дома доста се позабавлявах с един странен дядо и космическите му въпроси, но слънцето, усещането ми за щастие и пълнота не се нарушиха. Допълниха ги и други събития и случки, които ме накараха да осъзная, че мечтите стават реалност тогава, когато имаш волята, смелостта и силата да вървиш към тях с действия.

С всичко споделено и написано дотук исках да ви покажа, че всеки ден някой или нещо ни напомня, че има защо да сме щастливи. Просто трябва да успеем да го видим. Повод за една усмивка от сърце винаги има. А на усмивка няма как отсрещната страна да не отговори еднозначно.

Така е и с щастието - ако искаш, ако се чувстваш щастлив, животът и всичко около теб ти дава или показва още щастие и нещата са по-лесни и приятни. Затова намерете за себе си всичко, което ще ви зареди и го изживейте пълноценно, с емоция, страст и без притеснения.

И не забравяйте, в трудни времена и нелепици най-доброто лекарство е огромна доза хумор!