Спомни си кога за последно нещо те развълнува

Спомни си кога за последно нещо те развълнува... 
Спомни си кога за последно сърцето ти подскачаше от нетърпение... 
А сега си представи как любимият ти човек стои на прозореца, чакайки те да се прибереш... 
Представи си шума от нетърпеливото отключване на вратата...
Представи си я сега... Нея...

Усмихната...
Щастлива...
Влюбена...
Рошава...
Сънена... 
Уморена... 
Всякаква... 

Нетърпелива, да те посрещне, скачайки на врата ти и да те прегърне толкова силно, че чак да те заболи... 
Да те целуне с думите...

"Хей, липсваше ми... Нямаше те цяла вечност"...

Представи ли си го... Така ме обича тя...
И откакто я има... Не спирам да пътувам...
До магазина, до работа, до отсрещната улица... Не, не съм луд... Просто обичам да се прибирам при нея...
Обичам да съм нейното нетърпение...
Обичам да съм нейното очакване...
В това е смисълът на пътуванията... 
Да има кой да те чака, да има кой да те прибере у дома...