Солун - пристанището на София
Солун е кръстен на сестрата на Александър Велики – Тесалоника. Откакто свят светува, световните стоки са идвали чрез този бряг, като кораби от близо и далеч са доставяли всичко ценно и надеждно за потребителите от вътрешността на Балканите.
Солун е пристанището на София. Превърнал се в мултикултурен център, градът е свързан тясно с българите. Оттук са родом създателите на българската азбука - светите братя Кирил и Методий. Славната ни българска история се е пишела наяве тук и от мои прароднини, които са прекарвали времето си в действия, довели до отърваването ни от турско иго.
Солунската митница е магнита за града отколе и сега. Който владее митницата, владее международното положение – казва един мой познат. Ех, съвременни Бай Ганьо, ти си неизменен прототип на житейската ни реалност. Но нейсе!
Солун е красив с разцъфналите си дървета през пролетта. Докато още тълпите туристи и любители на Бялото море не са го превзели, има простор за всякакви начинания, които да осмислят времето на престоя ми в града.
Солун е в списъка на градовете по егидата на ЮНЕСКО за световно наследство. През близо 25 вековната си история, през него са минали много народи, владетели, чудеса, нрави и вери. Днес е голям и пълнокръвен град, средище на гръцките православни християни. В града има католици, останали в наследство от кръстоносните походи, евреи, православни българи и малко помаци, турци и албанци.
Пътят до Солун е лесен, бързо се стига и винаги атмосферата е очарователна. Смесицата от култури, вери и исторически наслагвания, настроения и нагласи, превръщат Thess в желан и примамлив център. Както повечето градове около море, си има собствена социална стилистика, която мами пътешественика с неповторимост и дълбочина.
Тук вали здраво, но прогнозата за студ и дъжд не ме стряска. Екипирана съм. Бяло море е силно магнетично, въпреки намусените облаци и липсата на гръцкото слънце. Солунските чайки са се покрили на сушина и само случайни кучета се скитат около Бялата кула и паметника на Александър Велики.
Десетина емигранти стоят под дъжда и оглеждат туристите, които не се страхуват да разглеждат Солун, скрити под пъстрите си чадъри. Мислят ни сигурно за луди, предвид характера на собствената си житейска драма. Но светът е колело и всеки го кара, кой, както може.
Един е по велоалеята, очертана с общински усилия и кара лежерно, друг се спуска офроуд с бронебойна каска в планината, трети върти педалите на водното си колело. Свободната воля все още ни е присъща и въпреки байк отклонението, аз го доказвам и се разхождам под дъжда, като не се срамувам от това!
Бялата кула се намира на улица "Никис", досами морето е и е построена от строителите на султан Сюлейман Велики, като част от укрепително съоръжение. Днес е символ на града.
Римският император Галерий оставил следа в историята на Солун, като наредил да се построи Арка, през която да минават войниците, като влизат в палата му. Известна е като арката на Галерий и също е символ на града.
Солунското гръцко кафе фрапе е институция. По цялото протежение на крайбрежната улица между Солунската митница и Бялата кула има накацали многобройни кафененца, в които цветна тълпа от международни кибици пие кафе и бистри икономиката и политиката на деня, региона и света.
Българската реч е обичайна наоколо, защото тук сме си като у дома. А не е и изненада в тези кафенета да се срещнат стари приятели и да закрепят дружбата си по нов, приятен начин – с пиене на узо или гръцка бира на корем. Както ми се случи и на мене.
След нарочното и безцелно дъждовно скитане по солунските улички, си харесах едно прилично местенце с намерението да се почерпя с кафе и гръцки сладкиш. Тъкмо се разполагах на маса, с изглед към безкрайната водна шир, когато някой ме повика по име. Обърнах се и съзрях мой съученик, с който не съм се виждала от години.
Беше с жена си, трета или четвърта по ред, симпатично момиче около тридесетте, с ярка червена коса. Поканих ги да седнат при мене и се започна една черпня, заради гръцката ни среща, заради ученическите ни случки, заради новата му жена, заради времето, което по поръчка бе точно за такива приятни занимания. Така открих нова екстра в солунското ми турне – подновяване на позабравени контакти.
В Европа има две места с наименование "Неапол". Едното е на италианския Ботуш, другото е квартал на Солун. Нарекли са го Neapoli, защото навремето е бил новото място, около което се е зародил поредния социум в близост до брега и морето. И ми се струва, че и самия италиански Неапол е придобил името си от гърците, които са кръстосвали и населявали цялото Средиземноморие.
Различното между гръцкия и италианския Неапол е изписването на наименованието, но то се дължи на транскрибирането на името. Солунския квартал "Неапол" се издига амфитеатрално над града, гледката към водната шир е запленяваща и при ясно време се вижда от високо безкрайния хоризонт. Апартаментът на моите приятели е мястото, където мечтите се прошепват и чакането да се сбъднат е по-късо, отколкото, където и да е било другаде в града.
Солунският пазар е колоритното място, което винаги ме привлича. С многото стока, веселите подвиквания на продавачите, рибният сектор, преливащ от всякакви живи морски вкусотии, навалицата от интернационални особи, невчесаните гръцки домакини, обикновени цигани, канещи се да опразнят джоба на някой заблеял се турист, албанци с пресметливи погледи и всякакви емигранти.
Блъсканица, сергии, маслини, зехтин, лимони, фурми, цветя, икони и църковна стока, изнесена направо на пътеката. Това е Гърция днес. Препълните сергии до опразнените заради фалит магазини. Лицата на повтарящите, като стихотворение продавачи, хвалещи стоката си, с все по-ниските цени, за да си я продадат, суматохата от зяпачи, които нямат пари да купуват, а само гледат и цъкат пред витрините.
Не съм виждала никога до сега такъв песимизъм и униние у гордите гърци. Възрастните хора, провлачващи полупразните си пазарски колички, приличат на нашите баби и дядовци от Женския пазар. Милите! Балканският отровен бацил на недоимъка е обхванал повсеместно жизнерадостните елини. Които до скоро само накривяваха шапка и си играеха весело сиртакито.
Не съм доволна от гледката, но кой ме пита? Преди година, всички харесваха младока Ципрас и се надяваха да ги измъкне от кризата, сега обаче са скептични. Гърлата им са стиснати от драматизъм и дано като излезе яркото им гръцко слънце, се стопят грижите им и сломените им надежди да възкръснат. Желая им го от сърце!
Ходих и в "Космос", прехваленият солунски мол. Стока има, признавам, но ми се струва, че в софийските многобройни молове е по-пъстра, актуална и по-качествена. Да ме прощават известните с търговския си нюх гръцки бизнесмени, но нещо им куца предлагането. Само храната и забавленията са на ниво, което винаги е плюс.
Солун е на около 300 километра от София и е втория по големина гръцки град. Тук живеят между половин милион до един милион души, в зависимост от сезона. Бензинът е по-скъп от нашия, няма пътни такси (засега) дотук, не се изисква винетка, но си носете големия регистрационен талон на колата.
Храната е превъзходна, обслужването е прилично, има чудесни ресторантчета за хапване на морска храна и на традиционна гръцка кухня. Всички са учтиви, знаят български и английски език.
Солунчани са православни и богопочитащи хора, добри и любопитни за света, но малко провинциални. Което е разбираемо. Въпреки израза на Хемингуей, че "всичко, което не е море е провинция", тук морето е особено важно заради Митницата! Другото е културна, историческа и туристическа реклама.
Солунският университет "Аристотел" е почти стогодишен, реномиран и най-големият на Балканите.
Магазините, които трябва да се посетят в Солун са по търговската улица „Егнатия“.
В солунския футболен тим "ПАОК" играе звездата Димитър Бербатов и запалянковците са луди по него.
Кметът на Солун е най-голямата атракция за мене. Казва се Янис Бутарис, на 73-и години е и е ляв. Бивш алкохолик, носи диамантена обеца на лявото си ухо, има четири татуировки, всяка от които свързана с етап от живота му. Коренът му е от с. Крушево, Скопско и казва, че македонците са си чисти българи.
Добронамерен е към българската история и искрено съдейства костите на цар Самуил да бъдат върнати у нас и погребани по християнски. Под негово управление се намалява бюджетния излишък на общината, строи се, ремонтира се, общинските пари се управляват в полза на хората и те го харесват. Вярват му, че ще ги измъкне от кризата.
