Сняг

Виж този бял сняг как
се трупа в тихата вечер.
И тази улица как е свикнала
с нощното мълчание.

Хвани ръката ми.
Накарай ме да направим първите стъпки по него.
Накарай ме да счупим тишината с детски смях.

И какво като краката са мокри,
щом бягат към любим човек?
И какво като ръцете са студени,
щом душата ври?
И какво като лицето е червено,
щом грее усмивка на него?
И какво като е тъмно,
щом очите светят?
И какво като е зима,
щом настроението е топло като лято?

Виж на този бял сняг как
останали са нашите стъпки.
И на тази улица как й хареса
нашето детско настроение.