Снимки, които ще ви накарат да преоткриете София
Стресът на ежедневието в многомилионния град, неуредиците с градския транспорт, проблемите с инфраструктурата и честите ремонти са само част от причините, които карат жителите и гостите на София постоянно да се оплакват, да правят сравнения с други градове, да не харесват столицата на България.
Но София е красива! Но София е пълна с древни забележителности! Но София е европейска столица! Стига да имаш сетивата да видиш и усетиш всичко това!
Фотографът Елина Нинова ни показва истинското лице на София - каквато е била в миналото, каквато е в момента, каквато ние я правим за бъдещите поколения.
Елина обича да пътува и да снима, но София е най-голямата й слабост, най-любимата й тема. И това си личи във всяка една снимка, която тя прави за(на) София. Защото София го заслужава!
"Обичам София такава, каквато е - с новите й сгради и старинните храмове; с лъскавите молове и тротоарната търговия; с европейската архитектура и с ориенталската разхвърляност; със старите, раздрънкани трамваи и с модерното метро; с широките, задръстени от коли булеварди и с тесните улички и малките дворчета; с големите паркове и с дърветата по улиците; с бабите, седнали на пейките пред входовете на панелните блокове, на раздумка, като на село; с аромата на печени чушки през лятото и на кисело зеле през зимата", споделя Елина Нинова.
Показваме ви част от "София - в образи и думи" - страница за художествени фотографии и текстове, свързани със столицата, нейната история и съвременност. Останалото може да видите на: Elina Ninova - Photography.
Към храм-паметникa "Свети Александър Невски"
София през един обикновен есенен ден
Прелестната къща на Димитър Яблански - изтъкнат финансист и бивш кмет на София, се намира на бул. "Цар Освободител" №18 и е построена през 1906-1907 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер Богато орнаментираните прозорци, балкони и цялостната украса на фасадата са дело на друг австриец - дворцовия декоратор и скулптор Андреас Грайс
Есенна соната
Градината на Двореца през есента
Старинната стена, намираща се на малка уличка в кв. "Лозенец", погрешно е наречена от столичани "Римската стена". За учените няма спор, че това е османски градеж, датиращ най-вероятно от XVI век. За това какви функции е изпълнявала и част от какво се явява – няма сигурен отговор
Вътрешни дворчета
София по залез
Фонтанът пред Президентството
Бул. "Цар Освободител"
Ул "Лавеле" 30. Сградата е построена през 1912 г. по проект на арх. Георги Фингов. В нея се е помещавало Стопанско училище "Княгиня Мария Луиза", а днес е Музей на МВР. От 1976г. сградата е обявена за паметник на културата
Софийски сецесион. Детайл от сградата на "Алабин" и "Лавеле"
Софийската архитектура от началото на XX век. Ул. "Алабин"
Софийската архитектура от началото на XX век. Ул. "Алабин" и "Лавеве". Сграда от 1911 г.
Балконче, погледнато отдолу - детайл от сградата на на ъгъла на ул. "Алабин" и ул. "Цар Асен"
Детайл от сградата на на ъгъла на ул. "Алабин" и ул. "Цар Асен"- "Себат Фархи". Сградата е изпълнявала функциите на доходно здание с няколко жилищни етажа и магазини в партера. И до днес е запазена почти непроменена. Пищната декорация на фасадата и покрива, затрудняват поддръжката им и за съжаление още не е реставрирана
Красивата сграда на ъгъла на ул. "Алабин" и ул. "Цар Асен", известна в миналото като "Себат Фархи" (собственост на милионерите братя Фархи ) е построена през 1913 г. по проект на големия български архитект Никола Лазаров
Сграда на ул. "Шипка" - архитекти: Г. Фингов, К. Маричков
По ул. "Оборище"
Къщата на Георги Семерджиев, "Оборище"12, е строена през 1932/33 год. На фасадите, към улицата и двора, всички архитектурни елементи - корнизи (главен и второстепенен), рамки около прозорци и врати, и цокълната част на призема — са изработени от бучардиран, изкуствен, камък със синкаво-сивкав цвят; плоскостите са измазани с равна хидравлична мазилка, охрено оцветена
Входът на къщата на Георги Семерджиев
Детайл от къщата на Фингов. Къщата на ул. "Шипка" 38, известна като "Къщата на Фингов" е проектирана и построена от самия архитект от 1906 до 1911 г. На фасадната й колона (на снимката) има изваяна от камък женска глава, дело на скулптора Андрей Николов
Сградата на банката на Буров (до скоро КТБ). Архитектите, проектирали сградата през 1921 г. са Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков от архитектурно бюро "Фингов, Ничев и Апостолов". Пластичната украса на часовниковата кула на Буровата банка - двама коленичили атланти и група деца, е дело на скулпторите Т. Делирадев и Кр. Алексиев. Корпоративна търговска банка запазва екстериора и интериора максимално близки до автентичния облик, поради което през 1978 г. сградата е обявена за паметник на културата. В управлението на Българска търговска банка има участие и големият български банкер и общественик Атанас Буров. В сградата на КТБ АД се съхранява оригиналното бюро на Буров, зад което той е работил в Българска търговска банка
Разходка по "Графа"
С поглед към Художествената академия
Детайл от фасадата на БНБ. Скулптурен ансамбъл, дело на скултура арх. Кирил Шиваров
Сградата на Съюза на българските архитекти В тази сграда, на ул."Кракра" 11, до 1944 г., се е намирал домът на д-р Иван Карамихайлов (1866-1961 г.), един от създателите на хирургията в България. В нея е живял със съпругата си - Мери Слейд, дъщеря на английски аристократ и трите им деца
Da Da club, ул. "Бенковски"
В страни от паметника на "Св. св. Крили и Методий", намиращ се пред Народната библиотека
По "Витошка"
"Свети Николай Чудотворец", известна като Руската църква, е сред емблематичните сгради на София
Вариация на тема "Софийски прозорци"
На зелено. Градинката пред "Кристал"
Фасада от ул. "Солунска"
Краят на бул. "Витоша" и началото на Южния парк
Малките улички в големия град - ул. "Струмица"
Вътрешни дворчета
По ул. "Шишман"
Ул. "Малко Търново" Това е може би най-малката уличка в София. Намира в идеалния център на града - непосредствено до жълтите павета, БНБ, Царския дворец и Царската градина. По нея не могат да преминават автомобили, тъй като част от уличката е в стълби. Свързва не само ул. "Московска" с бул. "Дондуков", но и спомага за директната връзка между Двореца и Градинката пред Народния театър с намиращата се по-ниско северна част на центъра, без да се обикаля през площад "Независимост"
Ул. "Малко Търново - една от "тайните" на града, която не е известна за много от гостите му. На малката уличка се намира и служебния вход на "Младежкия театър", както и няколко чаровни клуба
"Белите дробове" на София - Борисовата градина и Южния парк
Ул. "Граф Игнатиев"
По "Раковска"
Пл. "Народно събрание" и част от сградата на БАН
През 1912 г. арх. Киро Маричков проектира жилищната сграда на Г. Лазаров на ул. "Денкоглу" № 19. Тя безспорно се нарежда сред най-представителните жилищни сгради в необароков стил. Двата заоблени ъгъла омекотяват линиите, а пищната украса по цялата фасада е в синхрон с разточителния интериор. Сградата е обявена за паметник на културата, а в част от нея днес се помещава Представителството на върховния комисариат за бежанци на ООН
Национална галерия за чуждестранно изкуство
Ул. "Дунав" 2. Къщата на проф. Райко Горанов (1869-1940), един от големите дарители на университетската библиотека, е построена през 1912 г. от арх. Карл Хайнрих, чието дело е и интериорът на княжеския дворец. Той пристигнал като асистент на арх. Фридрих Грюнангер, но останал тук до края на живота си. Външната декорация, както и пластичната украса на стълбището и таваните са впечатляващи – с фризове, сложни фронтони и женски бюстове
Пищната сграда на Народния театър е построена в близост до бившия княжески дворец в столицата, днес Национална художествена галерия. Проектът е на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер
Ул. "Париж"
Видяно от бул. "Тодор Александров"
От бул. "Дондуков"
От много години една красива и загадъчна, отдавна изоставена и безлюдна къща, добиваща все по-призрачен вид, за който допринася и буренясалият й двор, не спира да привлича вниманието и любопитството на минувачите. Тя се намира на ул. "Сан Стефано", в един от най-хубавите квартали в София. Странно е и името, с което е известна – „Къщата с ягодите”. Не се знае защо е наречена така (може би някога в двора й са растяли ягоди?), както и не е известно кои са били първите й собственици. За нея се знае, че е проектирана е от арх. Георги Кунев и е построена между 1927 и 1930 г.
Централното крило на сградата на СУ на стойност 6 милиона златни лева е построено с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят фасадата ѝ. Те са дело на големия български архитект и скулптор Кирил Шиваров
Университа - детайл
Детайл от фасадата на Университа
Първата жилищна кооперация в София, в България, а и на Балканите се казва Палата "Света София" на ул. Московска № 29. За това свидетелстват не само множество документални факти, но и паметната плоча върху фасадата. Строена през периода 1923–1929 г., тя е кръстена на църквата "Света София", (ранно-християнска базилика от IV век ), която се намира отсреща на същата улица.
Лека нощ, София!
