Смразени... от горещи погледи...

Пресъхнали от много пиене...

Пропуснали безбройни пролети...

Заради есенното гниене...

Очите мътни от безсъние...

Ръцете разпознават гълъби...

Душата пък... от плач продънена

Не смогва... от човешко виене...

И задушени от мълчание...

И децибелно заглушени...

И похабени от страдание...

Тресат ни всякакви проблеми...

Горчи вкусът на отчуждение

На егоизъм, на омраза

Дори морето без вълнение

Да бъде синьо се отказа

Да, този траур много ни отива

И стил тук няма, всичко е клише

Не може тоз живот да се проспива

И трябва да го вземеме в ръце...

Затуй... гори, блести, обичай...

Усмихвай се и радвай на мига...

И дрехите по-честичко събличай...

Спасявай този свят със ...любовта

Снимки: http://www.sxc.hu/