Слепият вижда
Слепият вижда слънцето с кожата си,
зората разпукната, с мирис на сол и море,
и залеза, който се свлича в едно
с шума на листата
по раменете му.
Той вижда птиците, разперили тънки криле
пред полет,
в края на месец септември,
под жиците,
звездите през август, когато са най-едри,
той вижда как се мени цвета на очите
на неговата любима,
по формата на сълзите, които капят на дланта му
от радост,
когато са заедно,
когато мълчат, сякаш събират сили
пред дълъг път…
Слепият не е сляп,
сляп е светът, който не вижда,
че той, когато излиза навън,
носи в ръцете си хляб
за гълъбите,
една едра монета
за музиканта на ъгъла
и шепа просо за всички врабчета.
Гирлянд от птичи песни
е неговата награда и сладкото гукане,
което изпълва площада-
разперени бели крила,
трептящи кръжила
и две коронясани светила на небето,
една жена с топъл дъх и нежна ръка…
Всичко туй слепият
вижда със сърцето си.
