След дългогодишна раздяла Хю Джакман прегърна отново своята майка

Актьорът Хю Джакман публикува в социалните си профили снимка със своята майка - Грейс Макнийл, на която и двамата са прегърнати.
Майката на Хю напуска него и семейството им, без дори да се сбогува, когато той е едва осемгодишен.
Бащата на Хю - Кристофър Джакман, отглежда него и дватама му братя - Иън и Ралф в Сидни.
От своя страна майката взима двете си дъщери - Зоуи и Соня, заминавайки за Великобритания.

Емблематичният Х-men сподели, че се чувства травмиран и засрамен години след като майка му напусна семейството им в Австралия и се взима решението да се върне обратно в родната Великобритания.
С течение на времето Джакман осъзнава, че Грейс се бори с постнатална депресия, без да разполага с подходяща подкрепа.
"По онова време беше трудно", каза той. „Едно от основните неща, които си спомням, е ужасното чувство, че хората говорят за теб и те гледат, защото беше странно майката да си тръгне. Дълги години си мислех, че няма да е вечно, бях се вкопчил в тази мисъл. До около 12 или 13-годишна възраст мислех, че мама и татко ще се съберат отново. Осъзнаването, че това няма да се случи, беше може би най-трудното време да бъда честен."

Години по-късно Хю говори с майка си за избора ù да напусне дома им и осъзна, че тя има свои собствени битки, които той не би могъл да разбере като дете.

"Настъпва определен момент в живота, когато трябва да спрете да обвинявате други хора за това как се чувствате или за нещастията, които имате.
Беше травмиращо. Все се надявах, че майка ми ще се върне, но, уви, такъв момент не настъпи. Знам, че майка ми се е борила с депресията, като добавим към всичко това и фактът, че е емигрирала от Англия, има пет деца и баща ми постоянно е на работа, никой не ù е помагал, осъзнавате, че правите грешки. Заедно със съпругата ми имаме две осиновени деца - Оскар и Ава. Това ми дава едно друго ниво на съпричастност и разбиране, което ми позволява да изграждам мостове с майка си."

Междувременно хилядите фенове на Джакман го възхваляват за това, че е намерил сили да прости на майка си.
След толкова години, време за размисъл, анализи, прошка, сълзи, вероятно гняв, болка и смирение, майка и син заедно изглеждат близки, но пропуснатото време не може да се замени с нищо.