Ще заживеем ли някога дълго и щастливо?
Казват, че приказките са за това да ни вдъхнат надежда, но те ли ни заблудиха или ние ги разтълкувахме погрешно, те ли ни накараха да чакаме щастливия край, вместо да благодарим за всяко начало и да се насладим на красивото настояще?
Дори не помним кога и как в главата ни се настани тази идея - ще дойде един момент и след него животът ни ще бъде вечно щастие. Сякаш така сме програмирани или пък са ни накарали да повярваме в това, но ние живеем, за да чакаме онзи трансформиращ миг.
Трябва ли наистина нещо да се случи, за да заживеем "дълго и щастливо"? Не позволяваме на душата да се отпусне, на мислите да се освободят, на тялото да се зарадва, докато не осигурим всичко от списъка - образование, пост, материално състояние, семейно положение.
Залъгваме се, че постигайки нещо, ние ставаме щастливи. Ето ви една друга истина - ние не ставаме, а осъзнаваме, че сме щастливи. Колкото повече разширяваме съзнанието си, толкова повече от живота можем да видим и то не от илюзиите, които сами сме създали, а от истината, която съществува около нас, въпреки че ние избираме да я украсим.
За щастието не са нужни придобивки или хора, то е една блажена простота, която съществува в нас винаги. Самите ние, обаче, не си позволяваме да хванем протегнатата ръка, защото си мислим, че не може да бъде толкова лесно, а всъщност е!
Няма какво да чакаме и с кого да се борим, няма срещу какво да се съпротивляваме и какво да жертваме, защото естественото състояние както на нас, така и на цялата природа е радостта.
Не е нужно да заробваме живота си, надявайки се някой или нещо да го претвори. Може би най-хубавото, което би могло да ни се случи, вече е тук. Може би истинското блаженство е в спокойствието на съзнанието, в способността да обичаме без значение от резултата, в благодарността към това, което ни заобикаля, въпреки и точно защото не е перфектно.
За да се наслаждаваш на живота си, не ти е нужно друго освен теб самия! Нито успеха, нито любовта, нито щастието или здравето са далечни и скъпи дестинации. Не забравяй - те са единствено собственото ти определение за тях.