Щастливо НЕженени

Напоследък, все по-често чувам от познати и приятели, че се развеждат. Хора, които при случайни наши срещи са изглеждали щастливи заедно; двойки, с по едно и повече от едно деца; семейства, пред които общото споделено бъдеще е изглеждало реално и желано...

Всички те са изрекли брачната клетва: "... винаги заедно, и в добро, и в лошо..." и са били олицетворение на онази толкова сладка гледка с току-що врекли се във вярност младоженци, които потеглят с колата и зад нея закачливо поддрънкват кутийките с надпис "just married".

Е, аз ще пиша от позицията на "just not married", тъй като нямам сключен граждански брак с мъжа до мен и баща на детето ни, но по всички неписани и негласни закони на съвместното ни съществуване, се считаме за семейство. Истинско семейство, макар и нескрепено с брачни халки, заедно в добро и лошо, дори и без брачни молитви пред свидетели.

Не си мислете обаче, че искам да отрека брака. Напротив. Вярвам в него, в неговия смисъл. Така съм възпитана, такъв е примерът от родителите ми и в моето семейство. И като всяко момиче, също съм искала да имам сватба, да се видя в булчинска рокля и да изтанцувам първия ни танц на песента на Whitesnake "Is This Love".

Но вярвам и в семейството без брак. Защото аз съм примерът пък точно за това, днес. Защото съм с мъжа ми, въпреки че не съм омъжена за него (това по повод изказване на моя близка приятелка, която веднъж ме попита дали няма да се оженим и каза, че ако не се беше омъжила за мъжа си, може би нямаше да е с него) и е повече отговорен от много мъже, които са предложили брак и пръстен.(това в продължение на гръмкото изявление на друга моя приятелка, че бракът/халката е отговорност.

И тази отговорност, той ми я доказва всеки ден. Доказа ми я, когато пое и моята отговорност и по-голяма част от грижата за детето ни, докато аз пропадах в бездната, толкова обгрижена, тревожна и безсилна пред изпитанията, които ни поднесе живота. А той имаше същите проблеми и тревоги.

И неговата ръка всеки ден се опитваше да ме дърпа нагоре. Ничия друга. И не се оплака. Нито веднъж. На никого. Но грижите и товарът, който беше поел и от мен -личаха по свалените му 8 килограма и новопоявилите се бели косъмчета по брадата му само за месеци.

В този най-труден период от битието ми до момента, той беше и продължава да е най-голямата ми упора. Мъжът, който ми казва, смеейки се, че "да, все още ме обича", въпреки че съм толкова непоносима и влудяваща и който все още не ми е предложил брак, пръстен и сватбено пътешествие.

Семействата намират причина или за да се разделят, или за да останат заедно. И няма никакво значение дали носят халки или "имат подпис".

Посвещавам написаното на всички мои омъжени приятелки, защото съм сигурна, че много обичат мъжете си, и на всички неженени двойки, които доказват взаимността си, без да са чули обредния ритуал и най-вече на моя мъж.

Снимка: becuo.com.