Щастието е полезно за тялото, но мъката е тази, която развива силите на ума - Марсел Пруст

Марсел Пруст е френски писател - романист, критик и есеист. Виден представител на модернизма в литературата от началото на 20 век, известен на първо място със своя монументален многотомен роман ''По следите на изгубеното време", публикуван между 1913 и 1927 г.

Днес ви предлагаме една селекция от негови цитати и фрази, към които сме сигурни, че ще се връщате отново и отново, поради тяхната уникалност.

"Нека бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи - те са очарователните градинари, които карат душите ни да цъфтят."

"Истинското пътешествие на открития не се състои в търсене на нови пейзажи, а в това да имаш нови очи."

"Винаги се опитвайте да поддържате парче небе над живота си."

"Споменът за отминалите неща не е непременно спомен за нещата, каквито са били."

"Всеки читател, докато чете, всъщност е читател на себе си. Творчеството на писателя е само един вид оптичен инструмент, който той предоставя на читателя, за да може да разпознае това, което може би никога не би видял в себе си без тази книга. Признанието на читателя в себе си за това, което казва книгата, е доказателство за истинността на книгата."

"Щастието е полезно за тялото, но мъката е тази, която развива силите на ума."

"Любовта е ярък пример за това колко малко означава реалността за нас."

"Нека оставим красивите жени на мъжете без въображение."

"Моята дестинация вече не е място, а нов начин на виждане."

"Ние не получаваме мъдрост. Трябва да я открием сами след пътуване, което никой не може да предприеме вместо нас или да ни пощади."

"Четенето е онова плодотворно чудо на общуването сред уединение."

"Истинските райове са райовете, които сме изгубили."

"Ако малкото сънуване е опасно, лекът за него не е да мечтаеш по-малко, а да мечтаеш повече, да мечтаеш през цялото време."

"Идва толкова скоро, моментът, в който вече няма какво да чакаме."

"Ние се излекуваме от страдание само като го изживеем пълноценно."

"Подобно на много интелектуалци, той не беше в състояние да каже просто нещо по прост начин."

"Желанието кара всичко да цъфти. Притежанието кара всичко да изсъхне и избледнее."

"Хората не умират за нас веднага, а остават окъпани в нещо като аура на живот, която няма връзка с истинското безсмъртие, но чрез която те продължават да занимават мислите ни по същия начин, както когато са били живи. Все едно пътуват в чужбина."

"Може би няма дни от детството, които сме изживели толкова пълноценно като онези, които вярваме, че сме напуснали, без да сме ги изживели, тези, които сме прекарали с любима книга."

"Има едно нещо, което мога да ви кажа: ще се насладите на определени удоволствия, които не бихте могли да си представите сега. Когато все още имахте майка си, често си мислехте за дните, когато вече няма да я имате. Сега често ще мислите за минали дни, когато сте я имали. Когато свикнете с това ужасно чувство, че те завинаги ще бъдат хвърлени в миналото, тогава нежно ще почувствате как тя се възражда, връщайки се, за да заеме нейното място, цялото ù място, до вас. Към настоящия момент това все още не е възможно. Позволете си да бъдете инертни, изчакайте, докато непонятната сила, която ви е счупила малко ви възстанови, казвам малко, защото отсега нататък винаги ще пазите нещо счупено в себе си. Кажете си и това, защото е някакво удоволствие да знаете, че никога няма да обичате по-малко, че никога няма да бъдете утешени, че постоянно ще помните все повече и повече."

"Времето, което променя хората, не променя представата, която имаме за тях."

"Благодарение на изкуството, вместо да виждаме само един свят, нашия собствен, ние виждаме, че този свят се умножава и имаме на разположение толкова светове, колкото има оригинални художници, светове, по-различни един от друг от тези, които се въртят в безкрайното пространство, светове, които векове след угасването на огъня, от който за първи път е излъчила светлината им, независимо дали се нарича Рембранд или Вермеер, ни изпращат все още всеки един от своя специален блясък."

"Всичко велико в света се прави от невротици. Само те основават нашите религии и създават нашите шедьоври."

"Често е трудно да понесем сълзите, които самите ние сме причинили."

"Ние не получаваме мъдрост, ние трябва да я открием за себе си, след пътуване през пустинята, което никой друг не може да направи вместо нас. Когато никой не може да ни пощади, защото нашата мъдрост е гледната точка, до която най-накрая стигаме. Животът, на който се възхищавате, нагласите, които ви се струват благородни, не са били оформени от учителите. Те са произлезли от много различни начала, като са били повлияни от злото или ежедневието, което преобладава около тях. Те представляват борба и победа."

"Любовта не е суетна, защото е разочарована, а защото е изпълнена. Хората, които обичаме, се превръщат в пепел, когато ги притежаваме."

"Жаждата за нещо различно от това, което имаме... да донесем нещо ново, дори и да е по-лошо, някаква емоция, някаква скръб; когато нашата чувствителност, която щастието е заглушило като празна арфа, иска да резонира под някаква ръка, макар и груба, и дори да бъде счупена от нея."

"Връзките между нас и друг човек съществуват само в нашите умове. Паметта, когато става все по-бледа, ги разхлабва и независимо от илюзията, с която искаме да бъдем измамени и която от любов, приятелство, учтивост, уважение, дълг, подвеждаме другите хора, ние съществуваме сами. Човекът е съществото, което не може да избяга от себе си, което познава другите хора само в себе си, а когато твърди обратното, лъже."

"Хората, които не са влюбени, не могат да разберат как един интелигентен мъж може да страда заради една съвсем обикновена жена. Това е като да се изненадаш, че някой трябва да бъде поразен от холера заради същество, толкова незначително като обикновения бацил."

"Сега горите са черни,
но все пак небето е синьо."