Самотата като понятие, състояние, болест

Самотата като понятие е изолация. Самотата е изолация от хората, изолация от света. Тази изолация е породена от неудовлетвореност от обкръжението. За да запази своята същност, човек се изолира.

Не чувства удовлетвореност от равнището на общуване от гледна точка на по-големи изисквания спрямо другите. Изолира се и когато има голямо разминаване между стандарта, който иска и стандарта, който има.

Самотата се свързва с високите потребности, тревогата, надеждата, очакванията и разминаванията между мечти и реалност.

"Най-голямото изкуство си остава да се ограничаваме" - Гьоте

Самотата като състояние е форма на съществуване на човека. Сам не значи самотен. Понякога при наличие на множество хора, човек чувства самота. Състоянието на самота е нормално – имаме нужда от пауза, от оттегляне от другите хора, от осмисляне на всичко чуто, коментирано, имаме нужда от осъзнаване. Това състояние е необходимо.

Прекаленото въображение понякога е причина за самотата. Идва от невъзможността да покрием всички онези очаквания, които са плод на жаждата ни за различен живот и невъзможността да го реализираме на практика.

Когато вътрешният свят иска да получи външна реализация и среща съпротива, се чувстваме самотни, нещастни. Същото е и когато ни липсва разбирателство, усещането, че никой не ни приема, съчувства, подкрепя.

Когато "искам" и "мога" са в единство, тогава имаме по-малко самота.

Ако "желано" и "действително" се разминават – съществува огромна пропаст, която се изпълва със самота. Искаш да живееш в страст, а живота ти има задоволителна любов, тогава живееш в примирение, чувстваш неудовлетвореност, самотност. Искаш свобода, а имаш удобство – самотен си.

Артур Шопенхауер призовава към намаляване на потребностите, да се задоволяваме с малко, за да сме щастливи.

"Който не обича самотата, той не обича свободата"

Това са думи на Шопенхауер – големият познавач на човешката самота, описвайки мислите и разбиранията си за човешките взаимоотношения в книгата си "Светът като воля и представа".

Негова е притчата, станала известна като "дилемата на таралежите", в която става дума за няколко таралежа, които се скупчват един до друг, за да се стоплят в студа и трябва да намерят такова разстояние помежду си, при което да усещат топлина, без да се нараняват взаимно с бодлите си. Кое е по-силно – болката от контакта с другите или студа? Таралежите жертват топлината, заради спасението от болката.

А как се справяме ние, хората?

Някои смело се впускаме в търсене на топлина, а после се отдръпваме наранени. Други имаме достатъчно топлина в себе си и се държим на разстояние от другите, за да не се нараним, ако се доближат прекалено близо.

Този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическата болка, която неминуемо следва от социалното взаимодействие. А този, който няма вътрешната топлина, има два избора – да се стопли, приближавайки се болезнено до другите бодли и да понесе болката или да измръзне (в самота). Ти от кои си?

Самотата като болест е болест на нашето съвремие. Имунитетът пада и има отрицателни последствия за здравето. Хората днес нямат време за нищо. Вперили поглед в технологиите и бъдещето, общуват все по-виртуално и по-малко реално – лице в лице. Тъжно е, че не осъзнават това. Имат желание за действително общуване, но срещат невъзможност това да се случи. Липсва социален партньор.

Самотата се свързва с липса на интимност - липса на интимен партньор, на любов, на споделеност. Липса на отношения Аз и Ти.

Как да се справим със самотата?

1. Като се ангажираме със социални дейности. Търсене на места, събития, където свободно можем да се приобщим – да помагаме на деца или възрастни, кампании за събиране на пари за нуждаещи се и др.

2. Да си вземем домашен любимец.

3. Да се развиваме личностно, да се изследваме, да търсим и осъществяваме контакти с цел запознанство, което да прерасне в приятелство.

4. Предлагам ви да направите следното: изберете човек, на когото имате доверие. Споделете му своите страхове и проблеми, освободете душата си и поемете нов път в живота, като вземете решение за това.

Ако на някой му е трудно, може да се включи в Група за личностно усъвършенстване и взаимопомощ. Човек е социално същество и да бъде част от група е негова естествено състояние; групата е неговата естествена среда. В групата са налице всички онези фактори, които действат в социалния живот – норми, влияния, натиск, самота.

Когато насочим съзнанието си навън, се опитваме да разберем най-дълбоката същност на природата, на човека, но достигаме до определени граници. Но същото важи и за самосъзнанието - то също стига граници – невъзможно е да се разберем дълбоката същност на самите себе си.

Кой съм аз? Коя съм аз?

Какви са моите силни страни, с какви ресурси разполагам?

С какво се гордея?

Как се справям с трудностите?

Каква е моята мисия в живота?

Какви са моите желания и цели в живота?

Каква е моята роля в семейството?

Какъв приятел съм?

Коя е моята сянка (тъмна страна)?

Какви партньори привличам?

Опитът, придобит в условията на специалната изкуствена група, може лесно и естествено да се пренесе във външния свят. Групата създава възможности за получаване на обратна връзка и подкрепа от други членове, които имат сходни проблеми и преживявания. Помага за личностното развитие, саморазкриване, самоизследване и повишаване на самооценката.

В групата човек може да бъде както участник, така и зрител и да наблюдава поведението на другите, да се идентифицира с тях, да споделя и придобива опит.

Повече информация може да откриете на: svetlushall.wordpress.com