Рецепта за приятелство
Една прохладна есенна нощ, с приятели се запътихме към литературна вечер в софийски клуб. Ще ви излъжа каква беше темата. В почивките излизахме навън и си приказвахме вдъхновено, обсъждахме книги и автори. После поговорихме за интересни пътувания в чужбина и от дума на дума - за тайната на добрите човешки отношения (of course, че как иначе?).
Впуснахме се в обяснения, примери, истории от нашите и чуждите животи. И всички високопарни твърдения, подплатени с цитати на утвърдени философи, сякаш се изгубиха в далечината на мисловното ни поле при думите на един изпълнен със смисъл мъж: Всеки човек е една вселена.
Замислих се за всеобщото тесногръдие, за неумението ни да приемаме различното, за крайността, в която изпадаме, когато съдим другите. Знаем ли всичко за Вселената? Не. Не знаем всичко и за познатите, за приятелите, за близките.
Какво определя доброто приятелство и кои са качествата, от които зависи то? Не, тази статия няма да ви изброява 10 неща, които определят истинския приятел. Защото те не са десет. Не са и двайсет. Те са, ами всъщност ТО е едно - разбиране. Разбиране, дори когато не разбираме, когато нашата вселена не познава дадено чувство или желание.
Тук не става дума да разбираме и злобата, лошотията, предателството. А онези неща, които битуват в душата на другия като лично негови, важни.
Една прохладна есенна нощ, с приятели измайсторихме най-простата, и същевременно най-сложна, рецепта за приятелство. В тишината на тъмнината и в хаоса на нощния живот създадохме смисъл.
