Размисли в 8:00

Часовникът отдавна се е изморил

във тази стая да отмерва времето.

А времето измисляше бели,

докато аз четях поеми.

И времето закусваше малини,

размахваше крачета изпод стола.

Представях си Бургас във синьо

и мислено за слънце се помолих.

А времето рисуваше пейзажи.

Видях я от десетия етаж.

Една мъничка чайка се показа

и още по - нагоре полетя.

И все по-силно, долових го

на пристъпи. Бургас е диагноза.

Със времето закусвахме малини

и цялото небе потъна в розово,

и целият живот се омагьоса.

След пристъп за Бургас е по-красиво.

А времето задаваше въпроси

и само питаше "кога отиваме?"...

Христина Маджарова