Разходка из земите на Йелоустоун

Всички сме гледали множество филми за добрия стар Див Запад, където хората са откъснати от шума и хаоса на големия град и имат свои правила на живот и свой самобитен начин на съществуване. Кинолентите ни дават една определена представа за това необикновено място, пречупена през конкретния сюжет, актьори и режисьорски решения.

Трябва да знаем обаче, че гъстите гори, високите водопади, каньоните и чудновато изваяните скали, където се радват на свободата си бизони, лосове, мечки и дори вълци, наистина съществуват. Нещо повече, тази земя е защитена от деструктивното влияние на човека. Там властват природните закони и единствено ежегодните пожари могат да застрашат растителните и животински видове. Това е парк Йелоустоун, първият в света природен резерват.

На площ от близо 9000 кв. км. в северозападната част на САЩ се шири една територия, пълна с геоложки чудеса и несметни природни богатства. Това е древна земя, която пази своите тайни, останали загадка и до днес. 

Изследователските експедиции в средата на XIX век носят вести за природни феномени като реки от пара и кипяща кал, но остават непотвърдени и до днес. Безспорен факт обаче е, че земите на днешния парк всъщност са най-големия супервулкан в историята на човечеството, изригнал преди 640 хил. години. По този начин лесно можем да си обясним наличието на вулканичните скали от черен обсидиан, както и безбройните гейзери и горещи извори.

На практика, веднъж попаднал в света на Йелоустоун, човек може да се забавлява по всевъзможни начини. Рафтинг по бързеите на реките, гмуркане в облаците на височина над 4000 метра, сафари по петите на вълците, а за по-малко екстремно настроените посетители къмпингът и ездата са най-добрият начин за отмора.

Като казвам по-малко екстремни, в никакъв случай нямам предвид безопасни. Къмпинг в сърцето на Йелоустоун, не е като разходка в градския зоопарк. За жалост миналата година в това са се убедили двама туристи, които са фатално нападнати от кафява мечка. Като добавим и рязката промяна на времето и гръмотевичните бури, не е добра идея да сме прекалено самонадеяни по тези земи.

"Аз живея на 50 мили от парка, но близостта не гарантира компетентност. Прекарах цели следобеди по тези земи, без да зная точно къде съм. Може да се каже, че съм се изгубил в собствения си заден двор", казва писателят Тим Кейхил. Нека се изгубим и ние в безкрая на Йелоустоун.