Протестът на Kidult
Това не е първата статия за графити, която ще срещнете в HighViewArt, но със сигурност е първата, която ще ги разгледа по малко по-различен начин.
Kidult е френски графити райтър, познат във Франция и Англия. Псевдонимът му идва от американските думи за „дете” – “kid” и „възрастен” – “adult” и трябва да означава непорастнал възрастен. Като запазилият детското в себе си пораснал Питър Пан, нали се сещате:)
Той определя себе си като проблемното 14 годишно дете (самият той е райтър от 13 годишен), което изразява своята истина като рисува по примитивен и нескопосан начин, а съзнанието му е освободено от бремето на възрастния. В уебсайта си Kidult обяснява, че се опитва да представи своите послания, запазвайки типично детските креативност, честност и дори наглост, въпреки своята реална възраст. Неговите графити са прости и той не ги определя като изкуство.
В едно интервю за cvltnation.com Kidult говори за своя протест. Той смята, че диктуването на графити културата загърбва тотално първоначалната й идея. Платените графити не са нищо повече от комерсиален продукт, а тръпката от това да изразиш своя протест на обществено място, очаквайки всеки момент да те спипат, остава на заден план. И ако гледайки снимките на неговите неща си мислите, че този човек е нищо повече от обикновен вандал, то донякъде сте прави. Всъщност графитите са си чист вандализъм и никога не са били нещо различно.
Магазините, които Kidult бомбардира със своите графити са най-вече на производители, които по някакъв начин са използвали графити и уличната култура, за да продават продуктите си, без изобщо да вникват в тях. Той казва: „Единственото, което им казвам е „Здрасти”. След като тези марки наистина харесват графитите аз им давам това, което харесват. Какво значение има дали то е хубаво или грозно ? Трябва да възспрем тези фирми да диктуват култура, която принадлежи на нас”. Твърдо заявява, че станат ли графитите легални, той ще спре да рисува.
Не е нужно да се съгласяваме с Kidult, но бихме могли поне да се замислим върху значението на графитите за обществото. Те са ни нужни в истинския си и неподправен вид. Легализирането им предполага контрол върху посланието, а ние не искаме това, нали ?
