Приказна разходка из Мианмар - I част
Понякога Бог иска да си говорим – той на нас, ние на него. Пътешествие в Мианмар е един от тези разговори.
Това не е моето първо посещение в Мианмар. Предния път си казах – тази страна се развива много динамично, скоро няма да е същата, трябва да я посетя още веднъж, преди да се е променила така, че автентичното й очарование да е засенчено от сянката на съвремието.
И съм била права - намерих я променена, нова, с модерни сгради, все повече пътища, ученици с дънки, по-високи цени... Но това, което си остава са чудноватите пагоди, позлата и разкош, усмихнатите хора - очарованието на Мианмар, това е все още там - от хилядолетия и надявам се винаги ще бъде.
Мианмар обича да бъде това, което е. Заповядайте на виртуална разходка из тази приказна страна:
{GALLERY}
Приказна разходка из Мианмар - II част
Снимки: Диана Маринова
Една от емблематичните пагоди е Швезигон – служеща за прототип на следващите пагоди в Бирма. Висока около 50 метра, тя се забелязва отдалеч.
На аерогарата ни посрещнаха в "лонджи" – традиционните мианмарски поли, които носят всички. Разликата е в завързването: при мъжете е отпред, а при жените – отстрани.
Очарователната ни екскурзоводка с дълги до кръста коси и слънчезащитна маска от танака на лицето ни разказа това по време на краткия път до хотела в Янгон. Град вече наброяващ 7 млн. жители, от които местно население – 2 млн., а към 5 млн. са придошлите от страната хора, търсещи поминък.
В града има медицински, технически и икономически университети. Болниците там, както и в цялата страна са или държавни с лоши условия, или частни и скъпи. Имат и специални болници за монаси.
Работният ден е от 08:00ч. до 17:30ч., с един час почивка на обяд. Децата започват училище на 5-годишна възраст. От 1-ви до 5-ти клас е основната степен на образование, от 5-ти до 10-ти – средна, а след 10-ти клас се учи висше. Учат на две смени - до обяд и след обяд.
Красиви хора са мианмарците. Очарователни са с тези тесни поли, които те принуждават да стъпваш с елегантни, малки крачки. Това нямаше как да не го разберем, защото от тук нататък ни се налагаше във всеки храм да слагаме лонджи върху дрехите си, което някой от персонала любезно ни помагаше да завържем.
И да се събуваме, разбира се. Навсякъде, където влизахме - в пагода или свято място, тоест почти през цялото време на седмичния ни престой. Раздаваха ни и мокри кърпички – да забършем ходилата си, преди да обуем чехлите, които ни чакаха пред храма.
Придвижването из Мианмар (бивша Бирма до 1989г. година) се извършва с кратки полети – от 30 минути до час. Това е – пътища няма, съответно различен начин за предвижване - няма.
В някои отсечки самолетчетата са като шатъли – има спирка, на която слизат пътниците с налепени жълти лепенки по дрехите, а на следваща – тези със сини такива.
Баган - приютил в равнината на река Иравади над 2000 будистки храма, пагоди, статуи и руини, много, от които датират от 11-ти и 12-ти век.
Построен за период от около четвърт хилядолетие, градът е бил столица на първата Бирманска държава и е характерен с най-гъстата в света концентрация на древни храмове, строежът на които е започнал още по време на древния Паган.
Съществувала е традиция всички – от краля и кралицата до обикновения човек да строят храмове в чест и прослава на Буда. Пагодите са три вида: Най-разкошните и позлатени са от краля и кралицата.
Белите са построени от фамилиите, представляващи средната класа.
Червените, тухлени, са построени от по-обикновените хора.
Като споменах обикновените хора, нека се разходим из пазара Няунг Оо (тук искам да вметна – много сложни за изговаряне са имената не само на историческите обекти, но и на хората.
Възможно е името да е изписано не съвсем коректно. Поради все по-развития туризъм местните хора винаги първо се представят с пълните имена, а после с усмивка допълват "а, за да ви е по-лесно, казвайте ми Джон").
Пазарът с малки пътечки между сергиите, обособени в отделни сектори – зеленчуци, плодове, дрехи, сувенири, риба, цветя. Пъстро и шумно място, както всеки пазар. В интерес на истината очаквах да бъдат по-настоятелни в поканата да закупим нещо – сувенир или плод, но общо взето не ни отразиха.
Позволяват да се правят снимки, но бяхме предварително инструктирани от Джон, че не трябва да ги снимаме докато се хранят. Не било добре, казват местните, да виждаме отворена за храна уста – явно има нещо общо с вярванията.
Още от аерогарата разбираш, че никой няма да се старае да се съобразява с теб. Ти ще се съобразяваш с Мианмар - с уважение, с любопитство, с възхищение.
В повече от пагодите се вярва, че има части от зъб, кост или косъм на Гаутама Буда или от предишните три Буди.
С това се обясняват и чудесата, които се случват там.
В близост е и храмът Ананда, носещ името на уважавания горещ привърженик и роднина на Буда. През голямото земетресение (1975г.), което е нанесло значителни щети на множество храмове, Ананда също е частично разрушен, но след това бива напълно възстановен.
Храмът е построен през 11-ти век от цар Кианцита, по разказ на осмина монаси, които са видели подобен храм в Хималаите. За да опишат нагледно историята те използвали психическите си възможности. Запленен от разказа царят построил Ананда, но след като завършил строителството, наредил да бъдат убити монасите, за да гарантира, че друга подобна постройка няма да бъде изградена.
Какво може да ти даде Мианмар в един ден, стига да искаш да го вземеш: Десет часов маратон из няколко от хилядите пагоди на Баган, като акцентите са голямата четворка: най-известната, най-високата, най-голямата и най-красивата пагода.
Толкова дълго се разхождах из тях, че почти се превърнах в артефакт - покрита с прах от древността. Но беше хубаво, много хубаво, дори прекалено.
Качих се на каруца, защото пътища няма в долината на Баган. И все така с каруцата, която се шмугва в шубраците, които кочияшът деликатно отмята с камшика, изпратих слънцето от брега на река Иравади.
Слънцето, което цял ден си грееше на воля, включило на 32 градуса. Добре, че една красива мианмарка се погрижи да нарисува с танака лицето ми.
Срещу долар получавате красива и полезна рисунка на бузите – обикновено във форма на цвете или листо.
Мъжете с танака също не са необичайна гледка, но те я полагат в правоъгълни, семпли форми.
Какво представлява танаката – корен, който се натрива на специална каменна плоча, добавят се няколко капки вода и така получената кашица се нанася на лицето. С танака мажат и телцата на малките деца и бебета и те ухаят прекрасно.
Вече се произвежда и като готов крем за тяло и лице.
Танака си поставят набързо и жените, от нарочно оставени поставки, на които сам може да си я приготвиш.
Купих няколко картини от художници, рисуващи с пясък и естествени смоли (скоро ще са на стената в офиса). Обяд и вечеря, риба и скариди - поляти с местната бира Мианмар. Заслужен масаж с ароматни масла - естествен завършек на деня, за който ми трябват часове да разкажа.
Как минава животът на един монах? Ако обикаляте Мианмар десетина дни, неизбежно ще посетите и няколко манастира. Един от най-известните е в Мандалай – вторият най-голям град в Мианмар, с население около 120 000 души.
В Мандалай се намират следните по-известни и желателно да бъдат посетени обекти: Пагодата Махамуни, където се намира най-древното изработено от бронз изображение на Буда.
Пагодата е втора по значение в Мианмар, след Шведагон. Легендата за там е следната – статуята е изработена, когато Гаутама Буда е бил все още жив. Той я е докоснал 7 пъти и така ѝ е вдъхнал живот.
Сега монасите полагат ежедневни грижи за нея – мият зъбите ѝ, лицето, тялото. Статуята сияе като жива. Всъщност не като жива, а жива – поне така вярват мианмарците
В близост до нея е манастирът Маха Гандайон (дом на хиляда монаси).
Церемонията започва в 10:30 часа, когато монасите се отправят към столовата за храна в редица, след начало, оповестено от гонг между присъстващите, които даряват пари, сладкиши, плодове в купите, които всеки монах носи.
Денят на един монах е разпределен между две хранения на ден – сутрин от 05:30ч. и обяд от 11:00ч., събиране на дарения извън манастира, четене на свещени книги в библиотеката, почистване в стаите и около манастира.
В дневните си обиколки за събиране на дарения мъжете монаси получават обикновено пари, сладкиши, плодове, варен ориз с къри, а жените – пари и суров ориз, тъй като те събират помощи само два пъти седмично и суровият ориз ще е приготвен пресен всеки ден.
Една разходка между постройките на манастира ще ви убеди в семплия им начин на живот, който се подчинява на 227 правила.
За сравнение – редовият будист трябва да спазва само 5 правила, дадени от Буда.
Тези правила са: не лъжи, не употребявай алкохол, не убивай, не изневерявай, не кради.
Жените монахини, облечени в светлорозови наметала имат дадени от Буда за спазване 9 правила за свят живот.
Интересни факти за монасите разказа нашият водач. Те нямат забрана за ядене на месо, но сами си налагат ограничения, защото вярват, че така по-лесно ще вървят по духовната спирала. Не си готвят сами – за това се грижат специални хора.
Не гледат телевизия и не ползват електроника (за телевизия може би да, но видях мнозина с телефони и таблети), когато някой реши, че монашеският живот не е за него, може да се оттегли, без за това да бъде упрекнат и да се ожени.
Ако все пак, пак получи импулс свише да се върне към монашеския живот, отново ще бъде приет. Изключително либерална система.
Из двора на манастира се мяркат малки деца, монаси, по-скоро послушници, в бели дрехи. След 6 месеца обучение в манастира те ще получат редовите тъмночервени дрехи и статус на монах.
На няколко минути от манастира може да се разходите по най-дългия (1,2 км), покриващ езерото Таунг Тха Ман и стар тиков мост в света - У Бейн Бридж.
Около него са полета, засадени с фъстъци, които се покриват с вода, достигаща 4 метра по време на дъждовния сезон (август-септември)
При предното ми посещение в Мианмар по улиците често се виждаха мъже, а и понякога жени, дъвчещи и плюещи "бител". Правителството от скоро провежда разяснителна кампания за вредата от прекомерната му употреба, която очевидна е доста успешна.
С над 30% е намаляла употребата на това вещество, което местните не оприличават на наркотик. Какво представлява бителът – зелено листо от едноименното растение, в което по подобие на малка сърмичка се свива смес от натрошена бителова ядка, кристали от вар, която придава червеният цвят на слюнката и малко тютюн.
Преди тази кампания, след многото случаи на канцарогенни болести по хранопровода, са се дъвчели по десетина сърмички на ден, сега средно по пет. Навсякъде по улиците може да видите стряскащи червени петна – това е изплютият след дъвчене бител.
