През Декември съм любов...

През Декември съм завръщане... тихичко и на пръсти, далеч в детството, когато весело се суетях около гозбите на баба и търпеливо се учех да свивам сармичките, а тя се усмихваше гордо.

Когато заслушана в къкренето на чайника, очаквах канелените сладки да се опекат. Когато със сестра ми тайничко надничахме в кутията с играчки за елхата. Когато баба ми плетеше ръкавички, а тате стягаше шейната...

Връщам се в годините. Изброявам ги наум. Спомени нахлуват в главата ми. Някои предизвикват усмивки. Други изписват на лицето ми тъга. Но нали всичко е отминало,.. остават дълбоко в сърцето ми и са само мои.

Всяка изминала година е частица от пътя, който съм извървяла. Истина от мен. И всяка една носи обещание. Някои вече сбъднати. Други, останали някъде там в далечината и очакващи сбъдване. Дано!

През Декември съм обич, намерена в малка вълшебна кутийка. В светлинките на коледните лампички. В уханието на канела и джинджифил. В запалените свещи. В пукащите дръвца на камината. В падащите снежинки. И в дългите декемврийски нощи.

Обичам това време на годината. Защото Декември е празник. Защото Светът е в очакване на Бъдната вечер. Защото най-хубавото на Декември са приготвените с любов гозби, ошава, паричката на питата, бъдника в камината, усмивките на децата. И любимите хора до теб.

Защото по Коледа стават чудеса. Вярвам в тях... и си ги пожелавам...

През Декември съм любов...

Още от Darini - Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.

Снимка: magic4walls.com