Предел

Пределът е черта зад хоризонта.

Скицираш нощ. Задраскваш я. Захвърляш

картините, които не запомняме.

Запомнил си - към мен да бързаш

през тихите алеи, сред дърветата,

напряко парка с майки и безделници.

Пределът е покой. Да ме усетиш,

да ме рисуваш, но пропуснал черното.

Когато сме жестоки и война е

не само любовта, но и живота ни,

да помълчим сами във стаята

и само с обич да настроим нотите.

Мечтае ми се. Да не се прибираме.

Поглъщам светлините. Заслепяват.

В една сълза животът ми побира се.

Предел не съществува. Продължаваме.