Подвижната планета: транзитът на Меркурий
Астрономично шоу, при което планетата Меркурий ще премине през диска на Слънцето ще наблюдаваме в понеделник - 11 ноември 2019 г. Подобна гледка, наблюдавана от Земята е рядко срещана.
Небесното събитие ще бъде четвъртият от общо 14 транзита на Меркурий, който ще се случи през 21 век. Планетата ще премине през Слънцето за близо 5 часа и 30 минути със скорост от 241 000 километра в час.
Транзитът ще бъде видим от по-голямата част на нашата планета - от Америка, Атлантическия и Тихия океан, Нова Зеландия, Европа, Африка и Западна Азия. Небесното явление няма да бъде видимо от териториите на Централна и Източна Азия, Япония, Индонезия и Австралия.
Целият транзит на Меркурий ще бъде видим от началото до края в небето над Северна, Централна и Южна Америка, Южна Гренландия и малка част от Западна Африка, съобщават от Американската космическа агенция.
Танцът на Меркурий със Слънцето / Транзитът на планетата
Началото на пасажа ще се наблюдава след обяд – до залез слънце от Европа, Арабския полуостров и по-голямата част от Африка. Цялото явление от начало до край ще може да бъде проследен от Южна Америка, източната част на Северна Америка и най-западните части на Африка.
Последното за дълъг период от време преминаване на Меркурий пред слънчевия диск е частично видимо от България, от началото му, до залеза на Слънцето, който е десетина минути преди максималното видимо сближаване на двете тела.
За София навлизането на Меркурий в очертанията на слънчевия диск ще започне в 14,35,20 ч. Най-голямото приближаване на Меркурий до центъра на слънчевия диск – на 75,9’ ще бъде в 17,19,30 ч., когато обаче Слънцето вече ще е залязло за България.
Транзитът на Меркурий не може да бъде наблюдаван с просто око, а през телескоп при взети защитни мерки за очите. За по-сигурно може да го гледате на живо в Space.com или директно през YouTube канала на Slooh. Междувременно НАСА ще публикува изображения в реално време от обсерваторията си Solar Dynamics на mercurytransit.gsfc.nasa.gov/2019.
Пасажът на Меркурий се случват на 13-годишни и 33-годишни интервали. Тогава Меркурий и Земята се връщат почти едновременно до едни и същи точки в съответните си орбити. Следващото преминаване на Меркурий пред Слънцето ще бъде след 13 години – на 13 ноември 2032 г.
От астрология до астрономия
Меркурий е най-близката планета до Слънцето. Движението на горещото му тяло, чиято температура достига до 450 градуса по Целзий, е било редовно проучвано от древните астрономи още преди 5000 години. В древните времена космическият обект е бил известен под различни имена - Набу, Тот, Хермес, Аполон, Буда и др.
Шумерите и вавилонците нарекли Меркурий на бога на писмеността – Набу. Смята се, че те са изучавали движенията на Слънцето, Луната и видимите планети, въпреки че не съществуват писмени данни за такива наблюдения от този ранен за човечеството период.
Както и в много други ранни култури, движенията на небесните тела са били интересни за хората заради религиозното им значение, и по-специално, защото се смята, че дават улики за бъдещия ход на човешките събития.
По-късно, в Акадските писмени източници, Меркурий станал известен като Шихту, което означавало "скок".
В древна Индия Меркурий получава името "Будха". Астрономите в Древна Индия са вярвали, че местоположението на планетите в небето по време на раждането определя бъдещето на човека. Индусите наричат планетите колективно "навагри" и препратките към тях могат да бъдат намерени изобразени в храмовете.
Древните китайци наричали Меркурий "Чън Син" (Chen Xing). Планетата била свързвана с посоката Север. И до днес азиатските куртури - корейска, японска и виетнамска, определят планетата буквално като "водна звезда", базирана на петте елемента.
Древните египтяни нарекли планетата Меркурий на Бог Тот, великият измерител.
В Древна Гърция Меркурий е бил известен под две различни имена - Аполон и Хермес. Елините започнали да изчуват движенията на планетите около 450 г. пр. Хр. и използвали похватите на геометрията за определяне на размера на Земята, Слънцето и Луната.
Меркурий е известен с две различни имена, свързани с вечерните и сутрешните си изяви. Това бяха Аполон (бог на истината, изкуство, стрелба с лък, язви и гадаене) и Хермес (бог на писането и пратеник на другите богове.
Маите вярвали, че Меркурий е толкова важен, колкото е и Слънцето. Те успяват да очертаят движението на планетата, като включват появата на Меркурий като утринна звезда през 733 г. пр. Хр. и като вечерна звезда през 727 г.
Маите също така изчисляват, че Меркурий ще се издигне и ще се настани на едно и също място на небето на всеки 2200 дни. Информация за тези проучвания на майските астрономи откриваме в писмен вид, известен като Дрезденския кодекс.
Той съдържа информация за календарната система, астрономическите данни и механиката на небето, както и таблици с множество цели числа, за които се смята, че са използвани в изчисленията на планетарни движения.
И така през времето движенията на планетите в нашата Слънчева система винаги са притежавали древна магична очарователност, която ни карат да вдигнем очи към небето, за да проследим вселенските феномени.
И ако смесим астрономията с астрологията, любопитството на човека не намалява, а се увеличава успоредно с всички открития, които ни представя развитието на науката. А ефектът от космическите събития върху крехкия човешки живот продължава да вдъхновява астролозите при изготвянето на хороскопите.
И да, ретроградният Меркурий ще продължи да ни влияе до 20 ноември т г . И както предсказват съвременните жреци – астролозите, очаква се забавеното движение на планетата ще окаже влияние върху комуникациите и транспорта. Но тези предвиждания не са подкрепени с научни доказателства.
