Почитаме Светите равноапостоли Константин и Елена

На 21 май имен ден празнуват всички, които носят името Константин, Костадин, Костадинка, Константина, Елена, Еленко, Лена, Ленка, Еленица, Коста, Деница, Динко, Стоянка, Стоян, Светла, Светлана, Траяна.

Константин е най-известен с това, че е първият християнски римски император. Той обявява толерантност към християнството, премахва наказанията за вярващите в Христос и възвръща конфискуваната църковна собственост. Покровителството над Църквата променили статуса на християнството в империята.

Цялото му име е Флавий Валерий Аврелий Константин. Той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя еднолично от 324 г. до своята смърт през 337 година.

Учените спорят относно това дали Константин е приел християнството от своята майка Елена на младини или го е приемал постепенно в течение на живота си. Той е на над четиридесетгодишна възраст, когато най-накрая се обявява за християнин.

Въпреки това по време на своето управление подкрепя финансово Църквата, строи базилики, дава привилегии на духовенството, назначава християни на високи постове. Най-известните му строителни проекти включват Църквата на Божи гроб и старата базилика "Свети Петър".

Управлението на Констанин установява прецедент по отношение на позицията на християнския император в Църквата. Константин смята себе си за отговорен пред Господ за духовното здраве на своите подчинени и поддържането на правата вяра за свой дълг.

През 325 той свиква събор в Никея, който е всъщност първият Вселенски събор, който заклеймява арианството и формулира доктрината за Светата Троица такава, каквато я познаваме днес. Съборът в Никея по традиция бележи края на Раннохристиянската ера.

Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, е удостоен с титлата "Велики" за приноса си към християнството. Константин премества столицата на имеперията от Рим във Византион и градът е преименуван на Константинопол.

Император Константин често е употребявял израза "Сердика е моят Рим" станело ли дума за днешната българска столица София. Построяването на най-старата църква в града "Св. София" едва ли е станало без неговото одобрение и подкрепа.

Името Константин в превод от гръцки език означава постоянен и търпелив, а името Елена - светлина, сияние, ореол, избраница.

Флавия Юлия Елена е нарична още Света Елена, Елена Августа и Елена от Константинопол. Тя била наложница или съпруга на римския император Констанций Хлор, на когото ражда син - Константин Велики.

Считана е от Православието и Римокатолицизма за светица. Нейният празник в Римокатолическата църква е на 18 август.

Смята се, че тя открива кръста на Христос. На 80-годишна възраст Елена води мисия за събиране на християнски реликви в Йерусалим. Според легендата Елена влязла в храма на Венера (построен на мястото на гробницата на Исус в близост до Голготата) и избрала място, където да започнат разкопките.

Там са намерени 3 кръста, включително Светия кръст и гвоздеите от разпятието.

На деня на Света Елена и сина ѝ император Константин в някои места се танцува върху жарава (нестинарство). Според някои историци този обичай е свързан с езически ритуали, запазили се от времето на траките.

Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на св. Елена и св. Константин, обичаят никога не е признат от църквата.

Нестинарството представлява танц с боси крака върху жарава. нестинарките навлизат в огнения кръг, пресичат жаравата като натискат стъпалата си във въглените. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на светите Константин и Елена.

Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танцът става по-бавен, движенията на нестинарите са по-спокойни и накрая танцът завършва. Когато приключи ритуалът, всички се хващат на Костадинското хоро за здраве.

Нестинарство се е практикувало само от "нестинарски" фамилии, но имало случаи, когато в транс изпадали и някои от присъстващите на обреда.

Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.

В миналото е бил практикуван и в Беломорска Тракия, а днес е запазен само в няколко села в планината Странджа – Българи, Кости, Бродилово в община Царево. В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа – Българи.

В Гърция нестинарството се практикува в няколко села в Егейска Македония, населени от потомци на тракийски бежанци.

През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство "Живи човешки съкровища – България".