Пижамено неделно…

Безгрижно неделно щастие скочи в кафето и облиза муцунка. Днес ще се случва на всеки, който го пожелае.

Странно нещо са хората - помисли си неделното щастие - аз съм тук, пред очите им, а те вървят ли, вървят нанякъде да търсят щастието! Е, вярно, че не съм много голямо и лъскаво, даже може би твърде невзрачно, за да се загледат по мен и затова често пъти ме подритват и подминават. Но пък съм истинско.

Е, няма да се кача да потупам някого по рамото с викове "Хей, здравей, аз съм твоето щастие", все пак съм от онези старомодните, срамежливите, но ще се опитам да отворя сърцето му. Защото е лесно да виждаш с очи. С очи всеки може, но магията е в това да видиш със сърцето.

И ето ме днес, вашето безгрижно неделно щастие, седнало на ръба на чашата ви с кафе, за да ви се случа. Аз съм пред очите ви... в топлината на пухкавата възглавница, в равномерното дишане на любимите хора, когато спят, в росните клепачи на утрото, в сълзите от радост, в нежните прегръдки, в подадените ръце, в блясъка на детските очички.

Аз съм в посребряващите от годините коси, в албумите със спомени, в обичта на хората, в красотата на мислите, в пробягващата по карираното палто къдрица, в набръчканата ръка, подаваща ябълка, в мечтите, скрити в джоба, в хрупкавата курабийка, в намазаната филийка със сладко от дюли, в усмивките, в срещите, в чудесата, в които вярваме, в поздрава на пощальона, в малките неща и дребните радости... в чашата ви с кафе.

Е, стига сте тичали да гоните вятъра! Аз съм пред вас. Вижте ме!

Из "Малки приказки за всеки ден", Македонка Шутова