Петър Дънов: Каква е новата философия на живот?

Да любиш ближния си като себе си, това е мярка, поставена в самия човек. Всеки човек люби себе си и оттам той знае, как трябва да люби ближния си. Това е втората заповед, дадена от Господа на човека.

Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Значи, умът, сърдцето, душата и духът на човека трябва да бъдат изпълнени с Любов към Бога.

Така изпълнен, в човека няма да остане място за нищо друго. Да бъде изпълнен човек с Любов към Бога, това значи, да обича всички живи същества на Земята. Бог включва всичко живо в себе си.

Дръжте се за тази заповед и не се страхувайте. Обикнете ли Бога, всички противоречия ще изчезнат от живота ви. Казано е, че Любовта разрешава всички противоречия. Любовта примирява нещата.

— Ама грешен съм. Как трябва да се обърна към Бога?

— Към Бога ще се обърнеш като грешник. Как се обърна блудният син към баща си? Той не поиска от него блага и привилегии, но пожела да стане слуга.

Много грешници се молят на Бога, считат се грешни, а същевременно Го морализират, предявяват свои искания. Смирение се иска от човека. Като се моли на Бога, той трябва да признае, че се е объркал и да иска повече светлина, да се изправи.

Щом обича себе си, човек лесно може да се изправи. От Любовта към себе си, той ще мине в Любов към Бога. От Любовта към Бога ще пристъпи в Любов към своя ближен. Това значи, да се интересува човек от проявения живот на Бога.

Заинтересува ли се от този живот, той ще забрави себе си. Щом човек забрави себе си заради Бога, Бог ще започне да мисли за него. Мисли ли човек само за себе си, Бог непременно ще го забрави. Следователно, иска ли да се спаси, човек трябва да забрави себе си, а да мисли за Бога.

Докато не замести личността си с Божественото, човек никога не може да се оправи. Ако Бог не мисли за човека, животът на последния няма да излезе на добър край. И най-после, ако Бог и човек не мислят за ближните си, светът никога няма да се оправи.

Онзи, на когото помагате, трябва да забрави себе си и да мисли само за вас. Като му помагате, и вие трябва да забравите себе си и да мислите само за него. Тази е новата философия на живота.

Учителят Петър Дънов