Парфюмът: историята на един убиец

Патрик Зюскинд е немски писател и автор на небезисвестния роман "Парфюмът". В него той разказва за живота на едно несретно момче във Франция, чието необикновено обоняние се превръща в негово призвание и ужасна съдба.

Това е вълнуваща история за съзнанието на едно същество, отритнато от обществото, което намира утеха и смисъл на живота в своята способност да различава и най-деликатните миризми. Тя обаче скоро се превръща в лудостта на един гений, който постига заветната си цел само, за да разбере, че тя не му е нужна.

Предлагаме ви десет от най-въздействащите цитати от този шедьовър на литературата:

1. "...в този момент, когато видя и усети колко неустоим бе неговия ефект и как като светкавица той се разпространи и плени всички около него – в този момент неговото отвращение към човечеството се надигна отново и напълно вгорчи неговия триумф, така че той не само не чувстваше радост, но дори не чувстваше и удовлетворение. Това, за което винаги бе мечтал – другите да го обичат – стана в момента на неговото постижение непоносимо, защото той не ги обичаше, той ги мразеше. И изведнъж той знаеше, че никога не е намирал удовлетворение в любовта, а винаги и само в омразата – в това да мрази и да бъде мразен."

2. "Не можеш да разчиташ на хората. Ще живееш в мир само ако ги държиш на ръка разстояние."

3. "Хората могат да затварят очите си за величието, за ужаса, за красотата, да затворят ушите си за мелодиите и лъжите, но не могат да избягат от миризмата."

4. "Убедителната сила на парфюма е неудържима. Тя прониква в нас, както въздухът в дробовете ни. Изпълва ни докрай и няма средство, което да я спре."

5. "Този, който управляваше аромата, управляваше сърцето на хората."

6. "Парфюмът живее във времето – притежава и младост, и старост, и зрялост."

7. "Той притежаваше силата. Държеше я в ръцете си. Сила по-голяма от силата на парите или ужаса или силата на смъртта: непобедимата сила да управляваш любовта на човечеството. Имаше само едно нещо, което тази сила не можеше: не можеше да го направи способен да усети собствената си миризма."

8. "Той запази най-хубавата част от нея и я направи своя: първоизточника на нейната миризма."

9. "Човешкото нещастие произлиза от факта, че човек не иска да остане в стаята, към която принадлежи."

10. "Той нямаше никакво чувство за удовлетворение, освен ако това удовлетворение не се състоеше от чисти, нематериални миризми."