От другата страна на реката

През далечната 1849 г. в земите на днешна Унгария два града, които само река Дунав деляла, се опитали да се обединят, но не успели. Години по-късно през 1867 г. отново направили опит за сливане и този път бил успешен. Премахнали всички пречки, построили мостове и реката вече не ги деляла, а ги свързвала.

Сега седя сама край реката, потопила крак във водата и се чудя защо позволяваш нещо толкова малко да ни дели? Знам, че опитахме веднъж и след това болеше, но си струваше нали? Приятелството ни е голямо и не бих го разрушила ей така, но то не е по-велико от любовта.

За любовта много битки са се водили и много са загинали, а нас ни е страх като малки деца от тъмното. Неизвестното ни плаши и всяко лято, когато коритото на реката се смали и ние се доближим - бягаме надалеч един от друг.

Стоя и те гледам изпитателно, а ти ми се усмихваш някак странно. Самотен си и ти нали? Мога, знам, че мога, няма вече да ме е страх и ще опитам. Ще подам ръка през ръката, моля те, подай ми и ти. Не ме оставяй да падна и течението да ме отнесе.

Онова чувство в гърдите ти си струва! Подай ми ръка. Аз ще започна да строя мост от моята страна, ти започни от своята. Сама не мога да те стигна, трябва ми помощ. Нека да се срещнем по средата -освободени от всякакви предишни болки, страхове и въпроси. Аз ще бъда Буда, ти бъди Пеща и нека слеем нашите два свята. Не ти обещавам мир, но ти обещавам цялата си любов.