Освобождаване от кармата

Човешкият живот протича в три свята: във видимия физически свят и в невидимите – астрален и ментален. Във всеки от тези светове човек извършва действия, иначе казано, създава карма – добра или лоша: във физическия план – със своите действия, на астрален план – със своите желания, на ментален план – със своите мисли.

Общото за всички видове карма е това, че всяка причина предизвиква следствие в същата област, в същия свят. Всяка проявена от човека сила действа в своята собствена сфера. Всеки посев носи своя собствена жътва.

Доброто и злото, постоянни във физическата сфера, се връщат като добро и зло в същата физическа сфера. Същото е и със сферата на желанията или в астралния свят и в сферата на мислите или в менталното тяло.

От това се вижда, че кармата-явление е нещо доста сложно. Нишките на кармата се простират от най-високото до най-ниското, преплитат се не само с тези хора, с които живеем в настоящето, но и с тези, с които сме живели и с които ще живеем.

Наистина кармата е страшна само за този, който затъва в бездействие, а устремената мисъл се освобождава от тежестите на миналото и като небесно тяло се устремява без да повтаря пътя си. Така че дори имайки достатъчно тежка карма, може да се постигне полезно освобождение.

Сложността на проблема се увеличава и от това, че плащайки и получавайки старите дългове, в същото време правим нови, за които все някога трябва да платим.

Но от това не трябва да се прави заключението, че към оставащата от предни животи карма всеки живот се прибавя ново количество и тя през цялото време се увеличава и никога няма да бъде изплатена. Такова предположение и грешно.

Във всеки живот човек може да погаси тази част от старата карма, която го настига в даденото въплъщение, разбира се, той в същото време започва нова карма, но новата, пораждаща се карма ще бъде вече от висше качество.

Освен това старата карма вече няма да бъде толкова страшна, понеже очистеното мислене, очистената аура съвсем по-друг начин реагират на обратните удари.

И по този начин човек може да излезе от омагьосания (както му се струва) кръг на кармата, но само на земната карма, която го приковава към земята, понеже кармата не може да се прекрати докато съществува съзнание, мисъл.

Кармата, идваща в съответствие с космическите закони, ще се увеличава непрекъснато по своето качество, влизайки в нови кръгове и излизайки от тях и така до безкрай.

Кармата може да се променя чрез неудържим устрем.

Не трябва да се мисли, че един път създадена кармата трябва да се изживее цялата до края. Както е казано по-горе, чрез неудържимия устрем напред към усъвършенстване човек може да изпревари своята карма и тя да не може да го настигне. Само спрелият своето развитие получава кармата си в пълен размер.

Когато човек, стремящ се към усъвършенстване, развива своите духовни сили, направлявайки ги в полза на еволюцията и за благото на ближния, той не само погасява цялата своя карма, но и облекчава и човечеството от последствията на неблагоприятната карма.

Най-общо кармата е верига и тази верига човек си кове сам. Той може да я стегне по-яко, но може да я отслаби или да я захвърли.

Желанието е брънка от веригата. Желанието е и искри, и криле. Освободеният лети в изпитанията. Поробеният ридае в отчаяние. Колкото мъртвородените желания гризат човека като червей и като верига го приковават, правейки го роб на своите желания, толкова устремената воля прави човека не само господар на своята карма, но и му дава могъществото на Висше Същество.

А. Клизовский, из "Основи на разбирането на света в новата епоха", източник: spiralata.net