Остави ме. Аз живея в "Инстаграм"...

Времена на модерни технологии. Свят на социални медии. Понякога се чудя - има ли още живот извън тях...

Разбира се, че има. Истинският свят е там, съществува си спокойно и винаги ще е така. Виждаме ли го обаче?

Да. Но не в чистия му вариант. Гледаме света около нас пречупен през призмата на социалните медии. Ако трябва да го кажем на езика на "Инстаграм" – виждаме реалния свят филтриран, с подобрен контраст и подсилени цветове.

Естествено, че няма нищо лошо. Технологиите напредват и до голяма степен пренасяме живота си в тях. Изразяваме себе си чрез тях. Улавяме красотата в снимки. Споделяме хубави моменти от живота си с другите по-лесно и бързо. Но какво се случва, ако прекалим? Когато изцяло пренесем
себе си, желанията си, стремежите, емоциите... в телефона.

Имаме ли достатъчно развита емоционална интелигентност, че да се справим с влиянието, което виртуалният свят оказва върху нас? От всяка социална медия извира невъобразим поток от информация, която следва да ни покаже какъв би трябвало да бъде нашият свят.

Как да изглеждаме. Какво да си обличаме. Къде да пътуваме. Какви продукти да ползваме. Кога да ядем, какво да ядем. Защо да ядем...

И докато няма нищо лошо да почерпиш вдъхновение от някоя и друга снимка на стилна жена в "Инстаграм" или да си харесаш часовник, защото си го видял в страницата на успешен бизнесмен... Когато всичко това прехвърли границата на разумното и приятното и се превърне в маркетингов трик, който стимулира хората да пазаруват повече, за да паснат на имиджа, който се изгражда в главата им, тогава единствената опасност остава за нас - обикновените хора.

Не казвам, че в социалните медии не трябва да се рекламира или продава. Това се случва навсякъде. Просто ми се струва, че трябва да се замислим. Да спрем да се сравняме един с друг и да се чудим кой живее по-интересен живот, съдейки по профилите ни в мрежата. Да спрем да си нанасяме емоционални травми, докато се чудим дали сме изградили подходящ имидж, дали сме станали като онази блогърка, която вчера беше на Малдивите или пък имаме достатъчно скъпи дрехи като тази другата.

Няма нужда да влизаме в рамки и да използваме профилите си, за да покажем колко сме успешни. Това нанася удари на самочувствието, себеусещането и представата ни за себе си. Не всичко, което се случва в социалните канали отразява реалността. Често зад една на пръв поглед непринудена и естествена снимка стоят купища бизнеси, които се чудят как да ни продадат продуктите си и рекламни лица, които се опитват да изкарат пари за следващата си екскурзия.

Най-липсващо в днешния свят е емоционалното ни здраве. В последните години се отбелязва най-висок ръст на емоционалните разстройства като депресия, тревожност, паника. Социалният психолог Jean M. Twenge, цитирана в статия за медицинския журнал The Lancet, коментира този проблем. Това поколение, твърди тя "е на ръба на най-тежката криза в менталното здраве от десетилетия насам и до голяма степен причините за това влошаване могат да бъдат открити в телефоните им".

Забързано и невротично, обществото сякаш постоянно се чуди кое по-напред да качи в социалната медия, за да покаже колко е щастливо. А реалното щастие, реалният свят остават някъде назад. Там, където всъщност трябва да търсим основата. Основата на успеха си, на самочувствието и на личното си удовлетворение.

Социалните медии са нещо хубаво. Нека ги използваме както трябва. По начин, който не вреди на нас самите. Нека не бъдат измерител за успех или подиум за изява, а просто забавление. Просто част от истинския свят, не заместител.