Онзи път, когато - Иво Христов

Онзи път, когато...

Целуни ме... целуни ме като онзи първи път, когато го направи без излишна свян и без въпроси. Без да мислиш твърде много, подвластна на чувствата, със сърце изпълнено с непознат трепет, с чувство, което те кара да си по-жива отвсякога...

Целуни ме, за да забравя болката. Да си спомня сладостта на устните ти. Може би тогава... може би ще открия онова, което ми липсва, онова което ще върне отново искрата в очите ми.
Само миг ни дели от повратния момент - от времето между болката и така дълго очакваното облекчение. 

И моля те, скъпа, погледни ме с онзи поглед, предназначен само за мен. Направи го, без да те е грижа от руменината, която ще покрие страните ти.
Толкова си красива, че дори и аз, чиято глава е пълна с думи, не успявам да открия точните, за да те опиша в този момент. 
Да, това е чувството. Това е нещото, за което бях слушал, бях чел и писал, но ми се струва, че го изпитвам за пръв път.

Какъв късмет е, че си тук точно сега. Че сме заедно. Че държиш ръката ми. 
Приближаваш се... Достатъчно близо, за да усетя топлината, която излъчва кожата ти.
И ме целуваш...

Така, както само ти можеш.
 

Автор: Иво Христов