Октомври си тръгва...

Моят Октомври реши да си тръгва,

потънал във слънце и златен разкош.

Вече раничко започна да се стъмва,

но стрелките не мога да върна. И е нощ.

Мислено се връщам в синьото на дните,

когато чувах на морето развълнувания глас.

Тихичко пренареждам жълтото на мечтите,

а вятърът изпраща Октомври в тоз късен час.

Ще ми липсваш, признавам. Но ще се върнеш –

още по-прекрасен, слънчев и чаровен. Знам.

Две капчици тъга. Една усмивка. И те прегръщам.

А после отново съм на път. И ще те чакам, обещавам.

Земята е студена. Сякаш приготвя се за зимен сън.

Като дъжд, в бяло оцветен. (Есента всъщност е тъжен сезон.)

Ще спра ли да те търся? Тъжна ли съм? Не, не съм.

Знам само, че думата "любов" е моят истински дом.

Още от Darini - Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.