Обичам те

Обичам те
даже когато те няма
Обичам когато ми липсваш,
защото познавам,
че си единствен.
Обичам те като сън,
който съм сигурна,
че ще се сбъдне.
Обичам те и в нощите, в които не си до мен,
но те мисля.
Обичам те когато те живея
през деня.
Обичам те,защото си навсякъде по мен.
И когато затварям очите си
и си представям всичко, което можем да правим само двамата.
Очите, косата, усмивката, лицето ти, гласа ти, огъня ти,упоритостта ти, ината ти, справедливостта ти, всичкото ти обичам, разбираш ли-
всичко, което ме кара да те затварям в очите си и много да ме боли, че си единствено мисъл,
образ разпилян от времето
в пространството край мен и вътре в мен, но не и с мен.
Ей така те обичам най-силно, на ръка и на дъх разстояние.
Чувствам те,чувам те, виждам те-
утре отново ще бъда сама,
но ще продължа да те обичам.
По-силно е от всякакво отричане
и по-дълго от всякакъв рай,
в който никога не съм те срещала.