Обесването на Васил Левски

На 18 февруари 1873 г. 35-годишният Васил Кунчев, останал в историята ни като Апостола на свободата, е обесен. Поредица от събития през втората половина на 1872 г. водят до залавянето и осъждането на Васил Левски. 

Присъдата, смърт чрез обесване, е издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Процесът завършва като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.

На 6 февруари (18 февруари по нов стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола:

"Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към "Света София", за да не видят турците, че плача, и си тръгнах."

Мястото на обесването се намира в днешния център на столицата, близо до паметника "Левски". Няма преки свидетелства за погребението на Васил Левски, а мястото на неговия гроб е предмет на различни хипотези и спорове.

Представяме ви едно от най-силните стихотворения, посветени на Васил Левски, написано от съвременника му Христо Ботев:

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.