Няма пътища, всичко води към желанията ни
Страхуваме се по кой път да поемем, защото избирайки посока, залагаме много и не се знае дали ще получим очакваното в замяна - това неминуемо повлиява действията ни в настоящето и точно тук е проблемът.
Склонни сме да вярваме, че съществуват строго определени начини, еднакви за всички, да постигнеш "успех в живота", но не бихме повярвали, че светът е всъщност на наша страна и всячески ни помага да сбъднем желанията си. Ето такива сме днешните хора, заклеймяваме чудеса, висши сили и позитивно мислене, но вярваме в силата на немска диплома по бизнес администрация, която със сигурност ще ни осигури щастие.
Ето защо предпочитаме в настоящия момент да инвестираме не толкова в мечтите си, колкото в един отъпкан път, водещ към евентуалното им постигане. Започваме да отхвърляме всичко, което не се вписва в представата ни за завоюване на успех и скоро оставаме с кръгозор толкова тесен и ограничен, че Вселена ни звучи като понятие от научната фантастика.
Не става въпрос за езотерика, а за това да възприемаш убежденията на обществото като личен начин да виждаш живота си, без да ги подлагаш на никакво съмнение и да се вслушаш в съветите на хора, които не са постигнали много, за да бъдат добри съветници.
Така ние рискуваме повече, превръщайки чуждото мнение в чистата истина, отколкото доверявайки се на себе си и следвайки интуицията си - но не, тези понятия са само за ветрогонците. Е, явно всички сегашни и минали носители на прогрес, са си всъщност едни най-обикновени ветрогонци.
Човек може да поеме по всякакви пътища и те отново ще го доведат до това, което иска. Защото всъщност няма пътища, няма изкачване или слизане. Светът е устроен така, че да ни води към истинската ни същност, към дарбите и талантите ни, защото ние можем едновременно да допринесем за себе си и за останалите. Никой не е срещу нас, освен самите ние и животът не е тежък и несправедлив - той е такъв, какъвто най-добре ще ни подготви за собствената ни пълноценност.
Реалността създаваме сами с това, което избираме да виждаме, така че чуждата представа няма нужда да става и наша. Нека другите живеят както искат, а ние можем да създадем нашите лични правила - не ограничаващи и поставящи ни в калъп, а такива, които ще отговарят на собствената ни истина, заложби и мечти!
Нали твърдят, че когато кажеш една лъжа сто пъти, тя става истина. Замислете се дали и вашата представа за света не е започнала като лъжа, която продължавате да повтаряте вече повече от сто пъти.
