Незабравими цитати от детските книги
Представяме ви няколко цитата от любимите ни детски книжки, които ще помним дълго...
1. "Защо вървя заднишком ли? Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска? Освен това ще ти кажа, че в Египет всички си вървят така и никой не го смята за странно.
Обиколила съм цялото земно кълбо и съм виждала много по-особени неща от хора, които вървят заднишком. Какво ли бихте казали, ако ме бяхте видели да ходя на ръце, както правят в Индокитай?" - "Пипи дългото чорапче"
2. "Прасчо забеляза, че въпреки че имаше Много Малко Сърце, то можеше да побере доста голямо количество Благодарност." - "Мечо Пух"
3. "Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!". - "Малкият принц"
4. "Мъката не пречи на наказанието. Една от прелестите на Закона на Джунглата се състои в това, че след наказанието случаят е приключен. Никой не си позволява присмех или натякване." - "Маугли"
5. "Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му,ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство." - "Малката русалка"
6. "Че съм умен - умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека." - "Карлсон, който живее на покрива"
7. "- О, колко глупави са хората! — каза той и поклати глава, а пък аз си помислих, че от косите му ще се разлетят снежинки. - Щастието в края на краищата не е някакъв пушен салам, от който да си отрязваш всеки ден по едно парче.
- Вярно е - казах аз, - щастието не може да бъде опушено. Въпреки че…
- Въпреки че?!
- Въпреки че тъкмо вие изглеждате, като че ли в комина на камината си вкъщи имате за опушване цял бут щастие.
- Аз съм изключение - каза той и отпи една глътка. - Аз съм изключението от правилото. Понеже съм човекът с едно неизпълнено желание." - "Приказка за щастието" на Ерих Кестнер
8. "Защо сега не можеш да летиш, мамо?– Защото съм възрастна, миличко. Когато хората пораснат, те забравят как се лети. – А защо забравят? – Защото вече не са весели, невинни и безсърдечни. Само веселите, невинните и сърдечните могат да летят." - "Питър Пан"
9. "Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!" - "Ние, врабчетата"
10. "- Как се пише любов? - попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух.
Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!" - "Мечо Пух"
11. Често са ми казвали, че жълтъкът е полезен за косата. Ще видите, че косата ми ще започне да расте, та чак ще пращи. В Бразилия например всички се разхождат с размазани по косите яйца.
Но затова пък там няма плешиви хора. Имало веднъж някакъв чичко, който бил тъй неразумен, че ядял яйцата, вместо да си маже с тях косата. После действително оплешивял и когато излизал на улицата, настъпвал такъв смут, че ставало нужда да се намесва полицията." - "Пипи Дългото чорапче"
12."Човек просто не може да има такива уши. Поне у нас не. В Китай е по-друго. Веднъж в Шанхай видях един китаец с толкова големи уши, че ги използваше като наметка. Когато валеше, се свиваше под тях и му беше много топло и хубаво.
Е, разбира се, за самите уши не ще е било много приятно. А когато времето биваше особено лошо, той канеше приятелите си да се подслонят под ушите му. Те се настаняваха там и пееха своите тъжни песни, докато дъждът престанеше.
Всички много го обичаха заради ушите му. Този човек се наричаше Хай Шан. Да можехте само да го видите как тичаше сутрин рано на работа!
Хай Шан пристигаше винаги бегом в последната минута, защото обичаше да си поспива сутрин и не можете да си представите колко беше сладък, когато тичаше и ушите му се развяваха подир него като големи жълти корабни платна." - "Пипи Дългото чорапче"
13. "Човек никога не бива да води маймуни със себе си, когато отива някъде." - "Пипи дългото чорапче"
14. "... Джелсомино влязъл в магазина и поискал половин килограм хляб.
- Хляб ли? - побързал да отговори услужливият продавач. - Вие очевидно сте сгрешили! Хляб се продава хей там отсреща. Както виждате, ние продаваме само книжарски стоки.
И с широко разперени ръце той показал всички неща за ядене, които изпълвали магазина.
"Разбрах - заключил в себе си Джелсомино. - В тази страна трябва да говориш обратното на това, което мислиш. Ако наричаш хляба хляб, не те разбират."
- Дайте ми половин килограм мастило! - казал той. Продавачът му отмерил половин килограм хляб и му го подал опакован, както е редът ... " из "Джелсомино в страната на лъжците", Джани Родари
15. "Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят." - "Пипи Дългото чорапче"
16. "- Ти искаш да заболееш? - учуди се Дребосъчето.
- Разбира се. Всички хора искат! Искам да лежа в леглото си с висока-превисока температура. Ти ще дойдеш да разбереш как се чувствам и аз ще ти кажа, че съм най-тежко болният човек на света.
Тогава ти ще ме попиташ не искам ли нещо и аз ще ти отговоря, че щом съм толкова ужасно болен, от нищо не се нуждая. От нищо друго освен от една грамадна торта, от няколко коша сладки, от цяла планина шоколад и от голяма-преголяма торба бонбони!" - "Карлсон, който живееше на покрива"
