Не успешен, а здрав
Обществото сякаш завзе думата "успешен" и й придаде значение, служещо добре на него, но не и на отделния човек. Обвърза определението на тази дума най-вече с пари, с определен тип материални придобивки, марки, професии и степен на известност.
Това обаче не беше достатъчно, защото "успешен" започна да засяга и ежедневието ни - стилът на обличане, килограмите, часът на събуждане, физическата ни активност.
На повърхността ни изглежда, че всеки има свободата сам да прецени как да живее живота си, но ни отбягва един важен нюанс, а именно менталната свобода. Когато в главата ти вече е заложен определен път, който да следваш и правила, които да спазваш, как да обясниш на мозъка си, че животът всъщност не е път, а танц и че правилата са просто въпрос на гледна точка.
Всичко, различаващо се от широко разпространеното, ни кара да се чувстваме сякаш сме излезли от релсите и правим нещо погрешно, а всъщност не е нужно да отговаряме на обществените изисквания, за да бъдем щастливи, успешни, достойни и красиви.
Привидно е по-лесно и естествено да следваме този затвърден образ на успешния човек, да се стремим към неговите навици и да следваме начина му на мислене. Истината обаче е, че преобразявайки същността си, много често си причиняваме повече болка, отколкото предполагаме.
Ето защо, когато порасна, аз искам да стана преди всичко не успешен, а здрав човек. Искам съзнанието ми да е спокойно, да не бърза, да не се опитва да се отърве от настоящето ми, вперило агресивен поглед в бъдещето. Искам мислите ми да се реят една след друга, без непрестанно да изчисляват, да планират или да ме притискат. Искам и умът, и тялото ми да се чувстват добре точно такива каквито са, възприемайки, че техните несъвършенства са също толкова достойни.
Бъдейки здрава, аз ще се отнасям към себе си с още повече любов и разбиране, ще уважавам чувствата си и ще знам, че мога да им се доверя, защото те са моят индикатор за неблагоприятна чужда намеса.
Ще започна да приемам по-великодушно проблемите, вярвайки, че, както досега нищо, за което съм се тревожила, не се е оказвало толкова фатално, така и занапред мога да се наслаждавам на живота, независимо какво се случва, оставайки всичко останалото на заден план.
Като здрав човек аз няма да имам нужда да се доказвам, да се самоизтъквам или да се храня от чуждото мнение. Просто ще живея, ще се уча, ще се променям и ще обичам, но най-вече ще знам, че смисълът на всичко е самият живот сам по себе си и той няма нужда от друго. Останалото е просто наше украшение.
