Не се ядосвам за нищо...

Не се ядосвам, когато завали, а нямам чадър!

Не се ядосвам, когато изпусна автобуса, защото знам, че след него идва друг!

Не се ядосвам, когато нещо се счупи, защото всичко е поправимо, освен човешкият живот, а и незаменими вещи няма, за разлика от хората!

Не се ядосвам, когато срещна лоши хора – може би те си имат основателна причина да са точно такива, точно в момента, в който съм ги срещнала, а всъщност са прекрасни хора за близките си и истински приятели за някой, който има нужда от тях!

Не се ядосвам за неща, които не зависят от мен!

Не се ядосвам, че не мога да променя света около себе си, защото може би не той има нужда от промяна, а начинът, по който аз гледам на него! Тогава първо трябва да променя нещо в себе си!

И аз промених – не се ядосвам за нищо!

Животът е твърде кратък, за да го живеем ядосани!

Автор: Марияна Дживтерова. Текстът е публикуван с позволението на автора.