Не оправдавайте вашето бездействие или безволие с липсата на късмет

Често попадам да пишете съвети на хората "избягайте с него за един-два дни без децата", "отидете някъде само двамата за кратко", "ти и той сменете обстановката без деца и правете нещо различно".

Нямам никакви съмнения, че съветите, които пишете, са продиктувани от изцяло добри намерения и считате това за спешна бърза помощ. Вие го казвате с добро, в това съм сигурна.

Но това, което пишете с бягството за ден-два без деца със секс бельо и бутилка вино, не работи в дългосрочен план, не и за описаните проблеми на дадена двойка. Пък и хората са различни, тва не е Нурофен хапче и на всеки да му мине болката от главата. Грижа си иска.

Два дни могат да бъдат чудесно разнообразие, но могат да бъдат и унищожителни, защото вие така или иначе пренасяте товара със себе си, просто от вкъщи, го мъкнете в хотелска стая или в близка хижа. 

Когато имате проблеми, от каквото и естество да са породени те, и разбира се, такива, които не са отглеждани грижовно да се задълбочат с години, да баталясат, да се мариноват, най-разумно е да ги изчиствате с разговори. Един разговор. Втори. 
Трети.
Четвърти. 
Промяна. 
Действия.
Адаптация. 
Компромиси. Пукането е действие.

И едва тогава, като нещо съпътстващо, може да си отворите бутилка вино и да бъдете интимни сексуално. 
Другото е замаскиране и не дава решение, не дава отговор, не дава път. 

Виждате говно, пръскате го с Шанел, но то пак си стои говно. Измийте го с маркуча, почистете, проветрете, освежете. Не стойте да го гледате в очите говното и да викате: "Ми на...Ваня има късмет, пък аз нямам късмет! И понеже нямам късмет - имам говно!" 

Не оправдавайте вашето бездействие или безволие с липсата на късмет.
Вижте само колко наивно и лениво звучи. Нима сериозно смятате, че като се върнете от бягството със смяна на битовата обстановка и се приберете отново във вашата непоносима кочина, мъжът ви ще спре да ви дразни? Детето ви ще помага повече и няма да ви ядосва? 

Ще се радвате на спокойни и гладки старини без конфликти и без сътресения? Аз не вярвам да се облягате на това.

Казвала съм тази история, но нямам против пак да я споделя, а и никой не е длъжен да помни.
Имах някога приятелка, която ми повтаряше така: "Ние с мъжа ми не се караме никога. Ние сме една добре смазана машина. Ние се разбираме с поглед."

На което аз ù отговарях, че ние сме се карали, говорили, обсъждали, повишавали сме си тон, имали сме разногласия, имало е пушилка, но има и изясняване, има изчистване. Има ход напред. Виждали сме си границите.

Не знам дали сме добре смазана машина, виждам обаче, че нашата машина върви и е здрава, а нейната машина завърши с изневяра, бой, развод и дрехи в чували. 

Когато нещата при тях бяха кофти, тя отиваше и си купуваше готино секси бельо и запазваше стая в хотел из града или из околията. Не играеха роли, просто сменяха семейното си легло в спалнята с друго, чуждо легло. 

Това дава някакви усещания, това храни по един особен начин, но е твърде, твърде краткотрайно и мигновено и не бива да се разчита на подобен вид "спасение" в дългосрочен план. 

Както не бива и да се разчита, че Нурофен ще излекува успешно рак в трети стадий. 
Това не ти решава сметките.

Сметките си ги решавате вие двамата. И за предпочитане без бягство.

От каквото бягаш - то те настига. А настигне ли те - не си с чисто, ново, дантелено, прозрачно, секси бельо - с твоите мръсни, насрани гащи си. 

Истинската грижа и същинското "оправяне" не е работа за един ден и не е като да те надупят в стая 201 в хотел Струма. Защото утре, когато си отидеш пак в твоя дом, всичко ще си е постарому.