Не е нужно мечтите да са пълни с въображение, нужно е да са си ваши

Чувала съм, че сутрин, когато човек се събуди трябва да се усмихне. Колкото повече успее да задържи усмивката на лицето си, толкова по-добре ще му отвърне денят. Опитайте!

Днес, когато отворих очи, с изненада открих едно топло и подозрително слънчево за Лондон, по това време на годината, утро. Как да не се усмихнеш на едно такова начало? Невъзможно! Дори и силният вятър, който люлееше високите, все още зелени дървета пред прозореца на стаята ми, не можеше да помрачи светлината на това ново начало, наречено нов ден.

Обикновено, когато на човек му е хубаво, той усеща прилив на сила сякаш е способен на всичко, сякаш мечтите, които му се струват толкова далечни и бягат от него през останалата част от ежедневието му, сега изглеждат така просто и лесно изпълними. Даааа, мечтите. Тези приказно далечни царства на безграничното човешко въображение.

Всеки има мечта/и. За някой мечтата на друг изглежда не като далечен блян, а като напълно възможно осъществима цел. Но всеки се простира според чергата си и всеки вижда и чувства света различно. Цел или мечта няма значение, важното е да има нещо, към което да се стремиш, да знаеш какво искаш, как да стигнеш до постигането му и най-вече, да си наясно със самия себе си и да си следваш своя път. 

Едни мечтаят за екскурзии до екзотични дестинации, други да срещнат  една изпепеляваща, минаваща като торнадо през тях любов. Мечтите на някой са толкова големи и дръзки, че не биха могли да се осъществят в този живот. Четвърти пък си мечтаят... да си имат велосипед.  Да, защо не? И това може да е мечта.

Не омаловажавайте мечтите на другите само защото на вас ви се струват абсурдни. Светът на мечтите е толкова широкоспектърен и дълбок, че няма как да бъде "обходен" от човешкия разум. А и няма нужда! Това, от което има нужда, е той да бъде обогатяван, така че неговото разнообразие да се множи безспирно с всяка мъничка, дори миниатюрна мечта.

Родители, вслушвайте се в детските мечти и щения. Децата знаят защо са избрали точно тази мечта за своя или защо точно искат да станат каквито искат, когато пораснат. Много родители, водени от добри помисли, разбира се, не се вслушват в исканията на децата си и се стремят да ги насочат в съвсем друга посока на развитие по най-различни причини.

Оставете децата си сами да изберат посоката на развитието си, съветвайте ги надлежно и грижливо, но не се опитвайте да им влияете косвено или директно на изборите. Пак казвам - децата са много по-наясно с това, какво искат и какво е заложено в тях самите от възрастните, тъй като те все още не са загубили своята невинност, а меркантилното мислене и материалните домогвания и стремежи за тях са табу.

Ако иска да пее, нека пее и не го карайте да става IT специалист. Ако му се рисува, окуражавайте го! Не му казвайте "Браво, хубаво рисуваш, ма това не е работа, хвани се изучи професия, та да не съжаляваш някой ден". 

Мечтайте заедно с децата си. Не е нужно мечтите да са пълни с въображение, просто е нужно да са си ваши. Всяка мечта е надежда, никога не трябва да се отказваме да се надяваме. Това е нещото, което ни дава вътрешната сила и е огнивото, което разпалва пламъка на борбеността, живеца в нас.