Най-великата целебна сила е любовта
Най-великата целебна сила, която животът ни предоставя, е любовта. Който обича истински, трудно може да се разболее, защото любовта е най-чистата и най-лековитата енергия, която съществува.
Който е изпълнен с тази енергия – с любов – в живота му няма място за болест. Но аз мога да обичам истински едва тогава, когато съм се научил да обичам собственото си Аз. Любовта към мен и в мен трябва да може да тече без препятствие. Но, без "но" и "обаче".
Мога да се обичам истински, от цялото си сърце, от цялата си душа, само ако съм намерил себе си и съответно се чувствам "достоен", да приема своята любов. Aко наистина обичаме, ние сме "цели" и съответно изцелени и здрави.
Защото истинската любов е най-святото и най-съвършено начинание в живота. Само, който приема себе си и се обича, може да насочи любовта си и към другите. Любовта му може да тече свободно, без да се нуждае от другия или да иска да го притежава.
Тогава любовта към другия вече не е свързана с качествата у другия, които липсват в самите нас, а сме изпълнени от себе си и сме в състояние да дадем любовта си безусловно и безрезервно на другото "истинско себе".
Да обичаш, означава да даваш – да се раздаваш изцяло. Любовта към себе си е мостът към истинското щастие.
Да обичаме друг човек, означава да го водим към неговото себе, да го водим към живота, да предизвикваме израстването му, да му помагаме да намери себе си и да бъде изцяло самият себе си.
Любовта е най-лековитата сила на този свят. Любовта заличава яда и страха и създава жизнерадост. Любовта посочва пътя, тя помага на човека да напредва по пътя, тя е пътят.
Като приемам себе си и целия свят, изпълнен с любов, животът може отново да тече свободно през мен, защото аз отново съм в съзвучие с моята истинска същност. Тогава да започнем да обичаме.
Да си дадем шанса да живеем, бидейки себе си, започвайки да бъдем себе си и допускайки все повече себе си и живота. Това е фундаментът на здравия, цял, съвършен живот. Едва когато сме се научили да живеем истински, да бъдем изцяло себе си, се създава предпоставка за силата на истинската любов.
По този начин активираме най-големия лечебен потенциал, който притежаваме. Кажем ли изцяло "да" на себе си, това "да" откликва в цялото ни битие, отразява се в житейските обстоятелства.
Тогава тялото ни вече няма нужда да изпраща болезнени послания, които да насочват вниманието ни към себе си. Понасяме болки от физическо и психическо естество само тогава, когато не живеем в съзвучие със себе си.
Свободни сме да определяме какво да изживеем, защото сами сме отговорни за себе си и собствената си съдба. Животът е само огледало, както тялото ни е огледало, израз на нашата битност.
Тялото и житейските обстоятелства само ни показват до каква степен живеем в хармония със себе си, доколко сме себе си. Ако се освободя, т.е. ако си дам свободата да бъда такъв, какъвто съм наистина, животът също ще протича свободно през мен – и аз ще съм здрав, цял, изцелен.
Ако живеем тук и в мига, от все сърце, такива, каквито сме, в безгранично доверие, изпълнени с любов, страст и радост, може да се осъществи вечният живот. Вечно да се променяш е трансформация, постоянно обновление, във всеки миг. Болестта винаги означава липса на живот.
Живот означава узряване, нарастващо приближаване към своето себе. За целта човек трябва във всеки един момент да бъде открит, да бъде готов да проникне все по-дълбоко в живота. Във всеки момент човек трябва да е готов да изостави "старото Аз", за да се роди като едно "ново Аз".
Решаващ е животът Тук и Сега.
Още от автора:
Книга "Как да управляваме емоциите си“
