Музиката, без да споменава за нищо, може да разкаже всичко

Наздраве за хубавата музика!

За песните, които ни връщат онези странни спомени, които сме забутали дълбоко в килера на душата си. Нарочно. За да не ни навяват носталгия по нещата, които сме имали или по-лошо - почти сме имали. Спомени, които не искаме никога да си тръгват, въпреки че знаем, че без тях ще ни е по-добре.

Спомени, които ни объркват, обръщат логиката ни, играят си с емоциите ни, като ни напомнят колко живи сме били. Моменти, в които сме се подчинявали единствено на страстите си и сме били по-свободни от всякога.

Изгреви, залези, нощи. Пейки, хамаци, бързи коли. Пътища, порои, вятърни мелници. И музика. И нито е любов, нито щастие, нито еуфория. Просто някаква неописуема емоция, която не знаеш как да опишеш, не знаеш откъде идва, но не ти и пука. Защото знаеш, че ще е толкова кратка, че нямаш време да мислиш или анализираш. Просто чувстваш. И не ти трябва нищо повече.

Наздраве за тази музика. За тръпките по гърба, за вятъра в косите, за дъха ни, който се спира на върха на белите дробове.

Наздраве за нас, които никога повече няма да се повторим такива, каквито сме били. Наздраве за спомените, които винаги ще останат такива, каквито са били.

Наздраве за новите песни, които предстои да запазим в плейлиста на сърцето си. Защото те ни правят тези, които сме...