Морска история, написана на късче хартия

Неделя тръгна с джапанки в ръка, спирайки се от време на време да вдигне някоя изхвърлена на брега раковина. Най-обичаше така. Да върви боса по пустия плаж, рано сутрин, преди "голямата глъчка" да се настани с шарените си хавлии и да изпълни въздуха с какви ли не звуци.

Наведе се да вземе една розова мида, когато погледът й бе привлечен от зеленикаво блещукане в пясъка. Беше бутилка. Поожулена и зеленясала. Със сгъната на две бележка в нея.

- Виж ти! - помисли си Неделя, развълнувана от неочакваното си откритие. Нямаше търпение да извади запушалката и да пусне пожълтялата от времето тайна на свобода. Като дух от бутилка, изпълняващ желания. Каква ли история беше побрана в тази импровизирана прозрачна библиотека, подскащача по вълните?

Неделя отпуши запушалката и нетърпеливите думи на заключената история започнаха да кръжат около главата й. Морска история, написана на късче хартия. Само с две букви. В нарисувано с химикал криво сърце.

Заслуша се в шепота на кръжащите около главата й думи, бърборещи нещо със странен акцент. Не разбираше всичко, но тръгна натам, накъдето я водеха думите. Към една далечна любов... От времето на черно-белите снимки, започнала през едно лято... На един бряг.

Дошла с буботенето на моторницата, минаваща покрай приветливите лица на цветните вили, накацали по хълмовете. С радостта, блещукаща по белите платна на поклащащите се на брега платноходки, усмихнати от надвесените по терасите разцъфнали храсти. Бели, цикламени, розови, бледолилави...

Разхождаща се из лабиринтите на тесните каменни улички с разговорник в ръка. Събираща спомени сред руините, останали от старите амфитеатри. Изтупваща праха от бялата си ленена рокля.

Хванала протегнатата към нея ръка. Тръгнала след уханията на лимоновите горички, набързо записвайки нещо в своя специален кожен бележник. Обещания, повторени от ехото на кея. Написани на късче хартия. Само с две букви. За него и нея. В едно малко криво сърце. Завинаги.

Неделя се усмихна и сложи отново бележката в бутилката. Някой започна да забива чадъра си зад гърба й.

Време беше да се връща обратно на своята лятна веранда. С наредените по дървените парапети морски съкровища, които си събираше всеки ден. Вече знаеше какво ще сложи на празното място отляво.

Из "Малки приказки за всеки ден", Македонка Шутова