Момиче, няма да изпревариш времето
Излизах от метрото и бързах за работа. Мислех за проблемите, сметките и бях толкова вглъбена в мислите си, че не обръщах внимание на огромната тълпа и забързаните хора.
На изхода на метрото видях една възрастна жена да продава няколко миниатюрни букетчета, може би набрани от собствената й градина. В моите очи жената изглеждаше някак приветливо и с меки черти на лицето.
Спрях се, загледах се в малките, кокетни букетчета, но в следващия момент, жената вече се беше привела и личеше, че нещо я боли. Попитах я дали е добре и има ли нужда от помощ, а тя отвърна:
- Добре съм, добре съм. Ти закъде бързаш, момиче?
- За работа. - отвърнах аз.
- Млада и красива си като тези цветя. Недей да бързаш, недей. Аз също бързах навремето, мислех за всичко и всеки в семейството, всичко беше на моите плещи. За моя дълъг живот вече разбрах, че не можем да изпреварим времето. Бързах да изпреваря живота, а времето се оказа най-големият съдник - отне любовта на живота ми, младостта и здравето ми, а с това и домашния уют, щастието, усмивката...
Струваше ми се, че жената говори несвързано и в началото не осъзнавах за какво ми говори, защо ми го казва и какво точно се опитва да ми каже. Мълчах, стоях и само я слушах, думите й докоснаха душата ми и аз забравих, че закъснявам.
- Без здраве и любов не искам да живея, не искам да приема, че остарявам, но е неизбежно, момиче, такъв е животът. Ти не бързай, не се притеснявай за битовизми, наслаждавай се на малките неща - на природата, на птичките, на дъждовните капки, на слънцето, на щастливите моменти с любим човек, със семейството. Приемай хората такива, каквито са, не ги съди, уважавай ги докато са до теб и най-важното - цени здравето и себе си. Сега тръгвай, за да не ти се карат заради една старица. Всичко добро ти пожелавам, ти си добър човек. Пази се.
Усмихнах се и тръгнах. Мислих цял ден за думите на старата жена. Беше права, но щях да ги разбера истински, когато и аз стана "една старица". Казаното от нея породи много въпроси в мен, но когато се прибирах жената я нямаше на същото място. На другия ден също, никога повече не я видях, но цял живот ще помня думите й...
Разказ по действителен случай.
