Мечта, съдба и още нещо…

Любиш. Тъгуваш. Болиш.

Живееш.

Ах, как живееш…

Трупаш. Градиш. Строиш. Рушиш. Изхвърляш. Отричаш.

Секунди не броиш, че мигове да скатаеш.

Времето не жали. Никого.

Минава си, а ти неусетно продължаваш.

Учиш. Помъдряваш. Понякога оглупяваш.

Радваш се. Летиш. Обичаш. Мразиш. Завиждаш. Презираш.

Дом създаваш. Щастие откриваш.

Сезоните менят се и белези поставят по лицето ти. По душата ти.

Падаш. Ставаш. Променяш.

По не потъпканото поемаш.

Непознатото посрещаш.

Желаеш. Избираш. Закриляш. Пускаш.

Решение след решение съдба плетеш.

Отритваш. Забравяш.

Най вече помниш. И продължаваш.

Усмивки раздаваш. Ръка подаваш. Целуваш. Прегръщаш.

Сълзи попиваш. Липсваш. Търсиш. Отнемаш. Даваш. Обичаш.

Любов след любов губиш се.

Пречупваш се. Прекършват те.

Но сърцето лекува се.

Преглъщаш горчилката и изправяш се.

В загубата очакваното съзираш.

От болката поуката извличаш.

Частици от себе си подаряваш на лица, временно преминали през теб.

Понякога без себе си оставаш.

Гледаш без да виждаш. Слушаш без да чуваш.

Говориш. Думите необмислени от някои.

Други значението в теб откриват.

Лъжеш. Бягаш. Крадеш.

Лъжеш себе си. Бягаш от този, който не те има. Крадеш от този, който ти нямаш.

Души опознаваш бездънни.

И такива, които повърхност нямат.

В едни очи се давиш. Усмивка сънуваш.

В бездни пропадаш. В лабиринти се луташ.

Или в небесата летиш. По цветни пътища пътуваш.

На въздух си беден понякога. Потъваш в океани бурни.

Но драпаш. Изплуваш.

По света крачиш с  надрани стъпала. Опознаваш.

Поредно отлитане на птиците на юг и променяш се.

Понякога мълчиш. Така мълчиш, че тишината ти крещи.

Целият мироглед те чува, но „той” е глух за теб.

Отказваш се. Забулваш се в отсъствия и безнадеждност.

До деня, в който проглеждаш. От онези дни… Безцелните.

Когато още с изгрева с надолу главата е всичко.

Каквото хванеш чупиш. Цапаш. Разливаш.

Когото срещнеш ненавиждаш. Безполезен за себе си.

Кой си? И кой трябва да бъдеш ?

Пропиляваш и без това оскъдното време.

Ето луната със слънцето почти размина се, а ти деня изхаби.

И безбройни преди него.

Събираш. Вземаш. Разчистваш. Скриваш.

От разочарованията сили черпиш. От раните добрина.

Летиш. Любиш. Губиш. Плачеш. Болиш.

Живееш.

И отново.

Молиш се. Надяваш се. Смисъла разбираш.

Мечтаеш. Бориш се. Удари посрещаш. Сриваш се.

След това парче по парче раждаш се наново.

По-добър. По-нов.

Себе си, но вече друг.

А някои единици бродят вовеки.

Малко лудите. Странните.

Все преследват. Издирват.

Самите тях. Или някой. А може би и двете.

Понякога дори и те не са наясно.

Колкото повече имат, толкова повече искат.

Все питат. Провокират. Дълбаят. Разнищват.

Всеки чужд им е. Объркани са в собствената си не логика.

Неудовлетвореност вместо кръв във вените им.

Онези малко лудите.

Тайни пазят. Загадки бленуват.

На вярата не се уповават. За знанието настояват.

В самотата се изграждат.

Творят. Четат. Приемат.

Но все търсят. Скритото. Неоткритото.

Веднъж сърцето си дават.

Сами се лекуват. Бавно. Трудно.

И като всички продължават.

Живеят.

 

Енис Рами