Марина Цветаева: три стихотворения за любовта

Марина Ивановна Цветаева (1892 - 1941) е руска поетеса и писателка, един от най-оригиналните поети на XX век. Талантът й е толкова самобитен, че нейното творчеството не принадлежи към нито едно от направленията в руската поезия.

HighViewArt.com подбра три любими стихотворения от Марина Цветаева:

В ПОГЛЕДА ТИ — СЛЪНЧЕВ РУЧЕЙ

В погледа ти — слънчев ручей.
Дълъг е денят.
искам да запомниш, в случай
че ти изменя:

знай — когото да обичам
в полунощен час
и комуто да се вричам
в буйни клетви аз —

че като дете и цвете
ще живея тук
и че няма да се сетя
да погледна друг…

Кръста кипарисов нося,
виждам те насън…
Само ми свирни — и боса
ще дотичам вън!

Превод от руски: неизвестен

**********

ЛЮБОВ! ЛЮБОВ! И В СПАЗMA, И БЕЗ СИЛА...

Любов! Любов! И в спазма, и без сила –
ще трепна — оживея — полетя.
О, мила! Даже в гробищна могила,
повярвай, няма с теб да се простя.

Дарени са ми две крила прекрасни
да разсека претеглянето зло.
Знам впримчени, безоки и безгласни,
но аз не влизам в тяхното число.

Протегнала ръце и стан упорен,
с единствен мах ще се изтръгна пак
от тебе, смърт! — Опален е до корен
лесът и се разтапя слегнат сняг.

И ако все пак — траурна и строга –
поискам да прекрача в оня свят,
това ще бъде само за да мога
да звънна в стих — и да разцъфна в цвят.

Превод от руски: Иван Николов

**********

ТИ, ОБИЧАЛ МЕ — В ЛЪЖЛИВА ПРАВДА

Ти, обичал ме — в лъжлива
правда, в праведна лъжа,
както повече не бива –
не поиска! — не можа!

Ти, обичал ме — далече
през години. — Знам това!
Ти не ме обичаш вече:
истината в пет слова.

Превод от руски: Иван Николов