Магията на родното място
Казват, че човек трябва да е далеч от нещо, за да оцени колко скъпо му е то. През годините живот в чужбина, в съзнанието ми започнаха да изплуват образи, които с времето ставаха все по-ясни. Образи и картини, усещания и звуци, които започнаха да ми липсват.
Не знаех точно защо, но с всеки следващ месец те ставахе все по-истински и живи в ума ми. Дотолкова, че започнах да мечтая да ги изпитам отново, с пълната им сила.
Започнах да си спомям родното място, улиците, живота, същите места, на които изпитах толкова много неща за първи път, незаменими. Тези образи се компилираха в един единствен - домът. И въпреки че родното място може да бъде не само физическо, но и ефимерно, си казах трябва да се върна там, точно там, където съм изпитала тези усещания.
Днес се разходих по познатите улици и всички тези усещания ме връхлетяха отново. Почувствах се жива. Въпреки натоварения трафик, многото хора, несъвършенствата по асфалта, пушекът идващ от различни места... Очите ми видяха само едно - красота. И не само - усетих щастие, спокойствие, окриление, вдъхновение... Шумът беше приятен, улиците красиви, небето синьо и прекрасно, а въздухът - наситен с най-невероятната енергия, тази на дома.
Не бях забравила. Ето към какво толкова много мечтаех да се завърна - към любимия дом - такъв, какъвто го помнеха моите сетива.
Едно още по-специално усещане ме крепеше през всичкото това време - споменът колко прекрасно е лятото вкъщи. Колко големи и величествени са дърветата, символизиращи сила и мъдрост, които са закодирани дълбоко в нас. Колко силна и зареждаща е природата ни във всяко свое проявление.
А, въздухът, този въздух, който не мога да вдишам никъде другаде. Опияняващ, носещ най-сладките усещания и събуждащ всеки порив, за да се почувствам наистина жива, на място.
Слънцето се скрива, но магията едва сега разцъфтява в пълната си форма, в мечтаната лятна вечер... Въздухът става още по-свеж и наситен с енергия. Обгръща ме и ме кара да се потопя в най-прекрасната атмосфера.
И извън поетиката... Казват, че ние представляваме химия, видима и невидима, частици, които носят памет. Казват още, че билките могат да лекуват само човек, към чиито земи принадлежи той. Не знам дали е така, но знам, че хорта наистина имаме "корени" и можем да бъдем истински и "разцъфтяващи" на собственото си място. Истински пълноценнни и щастливи...
И въпреки, че утре може пак да съм далеч от дома... Тази вечер съм тук и ще се наситя на тази магия...
На въпроса защо се прибрах в България.
