Магазинче за смях

Животът - магазинче за смях
пред витрината - просто разглеждам.
Ето, виждам в кутия - сълзи на прах,
а до тях във вързопче - надежда.
И е пълно с усмивки размазани,
пози, маски и гримове разни,
снимки цветни - прилежно нарязани,
запечатали погледи празни.
Виждам егото в цветно бурканче
да ми маха - дано го позная,
а до него на пъстро герданче
са нанизани Ада и Рая.
Тук мечта се търкаля, там - любов се подава,
светлините блестят от витрината
и усмихнах се - тоз живот заслужава
да погледна и в магазина.
И надникнах, така през стъклото
за да зърна наличната стока.
Забелязах на ангел крилото,
отпътувал в неясна посока.
Поразгледах рафтове с чувства,
закачалки с болни амбиции,
лицемерието като изкуство,
а душите на празни лавици.
Да! Усмихнах се... тоз живот толкоз кратък
е изпълнен с безброй атрибути,
а в денят, в който тръгнем НАТАТЪК
ще забравят и нас за минути.
И подминах. С нови мисли в главата
таз витрина с интерес се разглежда.
Засвируках си песен позната...
Що не купих вързопче надежда?